България през 2019 г.: 111 медийни проблема

По-ясно отвсякога лъсна, че по замисъл обществените БНТ и БНР все още са държани от държавата на къса каишка. Междувременно и двете медии смениха генералните си директори със скандали, които не стихват със смяната. Няколко частни телевизии пък смениха собствеността си, но пак е очевидно накъде гравитират политически. В онлайн пространството, където е дори по-ясно кой кой е и чий е, се случи нещо грозно, което обаче обедини поне за кратко нормално мислещите медии. Един сайт в навечерието на кампанията за местния вот атакува един от кандидатите за кмет на София като публикува порнографски снимки на приятелката му. Десетки медии осъдиха това като несъвместимо с етичните и професионални стандарти и се обединиха в инициативата "Днес е денят". 

Сдобихме се с още една партийна телевизия - тази на БСП, което не се отрази особено на медийната ситуация у нас. 

Известен шоумен започна свой медиен проект, който е по-скоро политически. Засега не е ясно колко е успешно това начинание. Уви, Съветът за електронни медии (СЕМ) и тази година не допринесе за авторитета си на медиен регулатор.

Политиците в парламента поизтупаха прахта от стария дебат за финансирането на БНР и БНР и нов медиен закон. Не особено смислен дебат засега. Отговорите на повечето медийни въпроси ще търсим и догодина. Но междувременно можем да си припомним как се стигна дотук.

Тревожното място

През април стана ясно, че България е на 111 място в света по свобода на словото, според последната класация на "Репортери без граници". По този показател България е последна в Европа, се казва в репортаж на германската обществена телевизия ARD, цитиран от БГНЕС. Индексът (на "Репортери без граници" – б.р.) показва, че българските журналисти вече от години оценяват много лошо ситуацията, в която са принудени да работят, казва Иван Радев, член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти в България. Той не е изненадан от класацията на "Репортери без граници", в която България отново заема 111-о място. И това е най-лошият резултат сред всички страни-членки на ЕС. В продължение на 10 години България непрекъснато се придвижва надолу в класацията - от 53-то място през 2008 г. до днешното 111-то място. Единствената добра новина е, че в сравнение с миналата година няма придвижване още по-надолу.

В късната есен даже и президентът Румен Радев се впечатли от тази класация. Състоянието на медийната ситуация в България, доверието на гражданите в медиите, професионалните стандарти в журналистиката, моделите за финансиране на българските медии и подходите за отстояване на независимостта на редакционната политика обсъдиха на среща на „Дондуков“ 2 държавният глава Румен Радев и генералният секретар на „Репортери без граници“ Кристоф Делоар.

Според държавния глава, 111-ото място на България в Индекса за свободата на словото на "Репортери без граници" е тревожно преди всичко заради констатираните сериозни проблеми в медийната сфера, която е призвана да бъде опора на демократичните процеси.

По същото време и премиерът реши да позамаже работата с непипнатия от години монопол при разпространението на печата, държан от един депутат и медиен магнат.

Премиерът Бойко Борисов предложи на кабинета да забрани на частни фирми да се занимават с разпространението на печата на територията в цялата страна и възложи задачата на "Български пощи". Решението беше гласувано на Минситерски съвет, като допълнителна точка. За това съобщи самият Борисов във Facebook. На практика това означава, че от разпространението на хартиените вестници следва излезе депутатът от ДПС Делян Пеевски, който държи монопола в сектора през "Табак Маркет" АД. Премиерът мотивира предложението си с призива на "Репортери без граници" (Reporters sans frontières / Reporters Without Borders / RS), които преди дни бяха в София. Той обяви, че въпреки че не успял да се види с тях заради Европейския съвет, ги слушал "внимателно" и "единственото, което държавата може да направи" в тяхна подкрепа и в подкрепа на свободата на словото е да не оставяме частници да правят разпространение".

През 2019-а още един вестник обяви, че от догодина няма да излиза като всекидневник. Вестник "Сега" официално съобщи на последната си страница от броя си от 17 декември, че става седмичник от догодина. Промяната влиза в сила още от самото начало на новата година. Вестникът е факт заради собственика на "Овергаз" Сашо Дончев. Промяната реално беше ясна от известно време насам, тъй като в абонаментния каталог на "Доби прес" - една от най-големите компании за абонамент и разпространение на печатни издания у нас, личеше, че през 2020 година "Сега" ще има 52 издания през 2020 година. Досега всекидневникът се печаташе от понеделник до събота, а от януари ще излиза само съботен брой. Електронният сайт на "Сега" продължава да работи на дневна база.

Междувременно всички търговски наименования на "Стандарт нюз" бяха обявени за публична продан. Това се разбра от информация в личната интернет страница на съдебния изпълнител Милен Бъзински. Обявената цена бе за 28 000 лева, като става въпрос за търговската маркя "Стандарт нюз". Иначе се продават общо 5 търговски марки - търговската марка на вестника, всички вариации с нея и други наименования, които изданието някога също е регистрирало. Общата начална цена е 280 000 лева.

"Стандарт" отдавна е в тежко финансово състояние и излиза също само като седмичник. Колко души останаха да работят там също не е ясно, както и дали и колко бивши служители на медията все още чакат да получат пари от нея. Със сигурност доста работели във вестника успяха да го осъдят за неизплатени заплати и осигуровки, но това не значи получени пари.

Фалиралата телевизия

Поглед сега към обществените медии. Нова 2019 година, нов късмет за БНТ и нови експерти по безкрайно проточилото се дело за присъдата на тогавашния генерален директор Константин Каменаров затова, че е карал пил.

Каменаров ту пращаше адвокатите си в съда, ту беше болен и делото все се отлагаше. Докато накрая през февруари избухна нов скатдал с генералния директор на БНТ, след като той се появи на медийна конференция в Брюксел, докато е в болничен от 14 до 20 февруари. В крайна сметка Каменаров бе осъден от СГС и подаде оставка.

Съветът за електронни медии (СЕМ) прие оставката на Константин Каменаров като генерален директор на БНТ. За временно изпълняващ директор на БНТ бе избран Емил Кошлуков, програмен директор на БНТ.

Последва обявяване на конкурс за нов генерален директор, който очаквано бе спечелен от Кошлуков, въпреки спорните му професионален опит и биография. Междувременно се разбра, че БНТ и в практически фалит. Кошлуков призна, че до края на годината обществената телевизия ще бъде на червено с 44 милиона лева и поиска подкрепата на Съвета за електронни медии, за да бъде спасена медията. От думите на Кошлуков стана ясно, че всъщност дори Световното първенство по футбол в Русия не е избило разходите по придобиването на правата му от БНТ. Не са покрити поне 50% от разходите. Отделно, Кошлуков е тръгнал да спира договора за разпространение на "Под прикритие" в САЩ, защото се оказало, че БНТ ще плаща, а няма да получава пари.

Бяха преразгледани няколко договора с външни продуценти, една нашумяла телевизионна игра и де факто външна продукция започна да се излъчва само в събота и неделя, няколко предавания паднаха от ефир, но това не подобри кой знае колко финансовото положение на телевизията. 

Замлъкналото радио

Емоции не бяха спестени и на БНР. През юни след конкурс за генерален директор на радиото бе избран Светослав Костов.

Няколко месеца след избора му се случи нещо безпрецедентно - програма "Хоризонт", информационният флагман на БНР замлъкна за 5 часа в зяла България. Скандалът започна с резки рокади в Програма "Хоризонт" на БНР. Само за ден програмата осъмна с нов директор - Николай Кръстев, който свали журналистът Силвия Великова от ефира на медията. Същия ден (12 септември), след обаждане на премиера Борисов, Великова бе възстановена и като водещ, и в ресор съдебна власт. На следващия ден, петък 13 септември, сутринта сигналът на "Хоризонт" не се приемаше в цяла България.

Сигналът беше спрян в продължение на близо 5 часа в разгара на скандал, предизвикан от опита за сваляне от ефир на дългогодишния водещ на сутрешния блок на програма "Хоризонт" Силвия Великова и за отстраняването ѝ от съдебния ресор, в който тя е известна с критичната си позиция към работата на прокуратурата, а в последните месеци след като започна процедурата - и към единствения засега кандидат за нов главен прокурор Иван Гешев.

По този повод генералният директор Светослав Костов бе привикан за обяснения в СЕМ. Там той бе категоричен, че няма цензура в националното радио, безпрецедентното спиране на програма "Хоризонт" в петък, 13 септември e била заради профилактика. "При мен постъпи на 11 септември заявление с искане за профилактика от директора на дирекция "Техника", посочи в кратко експозе Светослав Костов на изричното питане на председателя на СЕМ София Владимирова при изслушване за спреният сигнал на програмата. По думите му, досега в радиото не е провеждана редовна годишна профилактика и така се натрупали проблеми, чието решение не търпяло отлагане. Той не конкретизира какви са те, тъй като не били в неговата експертиза. Със случаят се зае и прокуратурата, която установи засега, че спряното излъчване на програма "Хоризонт" на БНР за близо 5 часа не се дължи на профилактика. Не е съществувал технически проблем, който да изисква прекъсване на сигнала, а отговорността за решението е на техническия ръководител на държавното радио – Пламен Костов, който ще бъде разследван за престъпление по служба, съобщават от прокуратурата. 

В БНР последваха поредица от протести против Костов и контрапротести в негова защита.

В крайна сметка регулаторът СЕМ събра сили и отстрани от поста Костов. Абсолютно единодушно, СЕМ реши да освободи от поста му предсрочно генералния директор на БНР Светослав Костов. Преди обявяването на решението, от СЕМ оповестиха, че Костов в срок е внесъл възражение, с което е изразил пълно несъгласие със стартирането на процедура за освобождението му. Той посочва и, че нямало никакви законови основания да бъде почната процедура и да бъде освободен (по чл. 67 от Закона за радио и телевизия). Освен това, според Костов нямало умишлено спиране на сигнала на БНР на 13 септември за цялата страна, защото три предавателя били в профилактика, както и не било нарушено правото на достъп до информация на българските граждани. Костов обжалва уволнението си. За и.д. генерален директор регулаторът назначи Антон Митов. Междувременно радиото отнесе глоба от 40 000 лв. заради замлъкването, а ресорната парламентарна комисия вече няколко пъти предъвква случая безпомощно и безсмислено. Развръзката на радио сагата - отново догодина, защото има обявен нов конкурс за генерален директор на БНР. Засилен интерес към предстоящия конкурс отбелязаха в Съвета за електронни медии. Кандидатите са петима мъже и две жени. Сред тях са Антон Митов и бившите радиошефове Александър Велев и Валерий Тодоров. 

Новите собственици

Рокади, но в собствеността имаше и на частният медиен фронт през годината. Със смяната през юни на собствеността в Нова телевизия започнаха движения и размествания. След като Кирил Домусчиев пое тежката медийна корона, водещи журналисти от спортния сайт Gong.bg, който е част от медийния пакет на “Нова броудкастинг груп”, напуснаха медията заради “първи признаци на редакционна намеса”.

Заради тези признаци в посока "Лудогорец" първи си тръгна главният редактор на Gong.bg Николай Александров, а след него още няколко души солидарно прекратиха сътрудничеството си. Всичко това беше обобщено с думите "Те ми казаха - ако не го освободиш, ще освободим теб". Това бяха думи на Христо Христов, вече бивш главен изпълнителен директор на "Нет инфо" пред Actualno.com. Той беше принуден да си тръгне, защото отказа да уволни Ники Александров.

Вятърът на промените в Нова телевизия промени статута и договорите на разследващите журналисти Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и Марин Николов. Тримата били извикани на разговор с предложение да станат нещо като фрилансъри без трудови договори, да си произвеждат свободно и независимо разследвания, и да ги предлагат на телевизията, а тя евентуално да ги закупи или не. Това означаваше, че разследващите журналисти на Нова вече не са точно на Нова и всичко, което предприемат, ще трябва да правят на свой риск и от свое име, а не от името на голяма телевизия - разликата е сериозна. A после Шикерова и Бенатова бяха освободени. Още преди да се финализира сделката за Нова спря да се излъчва в ефир сатиричното шоу “Господари на ефира” - договорът им изтече в края на миналата година, преговорите за нов ангажимент се проточиха и в края на миналия месец шоуто обяви, че емигрира в интернет, където ни чакат много смях и разследвания.

През октомври се разбра, че инвестиционният фонд на Петр Келнер PPF е подписал споразумение със Central European Media Enterprises (CME) – компанията, която е собственик и на българската bTV. Съобщението е разпространено от PPF. BNP Paribas и Société Générale са консултанти на PPF по сделката. Общо 1,15 милиарда евро са изцяло гарантирани от група от банки - BNP Paribas, Crédit Agricole CIB, Credit Suisse, HSBC, Société Générale и UniCredit. А цялата сделка ще е за около 2,1 млрд. долара! След като Келнер се целеше директно в Нова телевизия в България, като успя да купи Telenor, но Нова му се изплъзна за сметка на Кирил Домусчиев, сега чешкият милиардер действа по-заобиколно и купува собственика на bTV. CME обаче държи медийни активи още в Чехия, Румъния, Словакия и Словения. Компанията има над 30 телевизионни канала в Централна и Източна Европа.

Позорът ПИК

В интернет пространството през годината имаше грозен прецедент. През септември сайтът ПИК публикува компрометиращи снимки за годеницата на един от кандидатите за кмет на София - арх. Борислав Игнатов. Това беше своеобразен тест за българските медии. Тези, които спазват журналистическата етика и високите професионални стандарти се обединиха в инициативата "Днес е денят" и осъдиха поведението на ПИК и съпридружните му медии.

Actualno.com се присъедини към позицията на десетки български медии във връзка с абсолютно недопустимата и крайно гнусна атака на агенция ПИК срещу кандидата за кмет на София на "Демократична България" Борислав Игнатов. "Ръководеното от Недялко Недялков нещо, наричащо се информационна агенция, си позволи да публикува серия от лични снимки на годеницата на Игнатов. С тези снимки беше уронено човешкото достойнство както на половинката на г-н Игнатов, така и неговото. Actualno.com твърдо подкрепи колегите от Дарик радио, "24 часа", Dir.bg, "Дневник", "ТВ Европа", "Епицентър", "Зов нюз", "Капитал", Клуб Z, "Коректно", "Медиапул", БГНЕС, OFFNews, "Под тепето" "Площад Славейков", "Редута", "Сега", "Фактор", Агенция "Фокус", "Фрогнюз", че това не може да е журналистика и призовава българските политици и съответните институции не просто да говорят колко недопустимо е такова нещо, а да предприемат адекватни действия - съгласно българските закони", се казва в нашата позиция.

Срам

Политиците, призовани от медиите от "Днес е денят" да бойкотират ПИК и изданията, гравитиращи около сайта, го направиха крайно лицемерно и от ден до пладне. С лицемерие и клишета се отличава и водения от тях дебат за свободата на словото и българските медии. Един депутат от ГЕРБ и настоящ председател на медийната комисия дори възкликна:

"Айде стига с тази свобода на словото. Всеки ден ни плюят като каруцари. Стига сте се заигравали с тази свобода. Трябва да внимаваме обаче, защото се минават границите на свободата и идва свободията. Онова, което мен ме притеснява - улицата започва да кадрува. Не може само един да носи отговорността и да яде шамарите. Общественото мнение е много важно, но е мнение. То обаче се манипулира. Медиите имат собственици и те го манипулират", каза не кой да е, а председателят на ресорната комисия Вежди Рашидов.

Стигна се дотам, че нарочен човек в посолството на САЩ у нас ще наблюдава свободата на словото. САЩ ще изпрати нов човек в посолството в София, който ще отговаря по въпросите за свободата на словото, върховенството на закона и по темите за малцинствата, съобщи посланичката Херо Мустафа.

Освен числото 111 като обица за медийната свобода у нас, за медийната 2019-а има една дума - срам.