България внесе в ЮНЕСКО номинации за 4 биосферни резервата

В ЮНЕСКО е представена и пътна карта, очертаваща рамката за развитие на мрежата от биосферни резервати у нас и присъединяването им към световната мрежа.

ЮНЕСКО: Атина е Световната столица на книгата за 2018 г.

Генералният секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова определи Атина за Световна столица на книгата за 2018 г. в програмата на Консултативния ком...

Прочети повече

От МОСВ информират, че българското екоминистерство подкрепи процеса по избор и номиниране на биосферни резервати чрез проект, финансиран от Предприятие за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) и изпълнен от Българска фондация „Биоразнообразие”. Проектът целеше да подпомогне процеса на ревизия на биосферните резервати от „стара“ генерация. При реализирането му бяха проучени възможностите за създаване на съвременни биосферни резервати в осем региона на България. По проекта се предвиждаше изготвянето на номинационни формуляри за районите, в които инициативата се приема от местните общности. Номинирането на четирите биосферни резервати бе подкрепено с решения на ОбС на присъединилите се общини. Документите бяха подписани от кметовете, от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева, от директора на Изпълнителната агенция по горите и от председателя на Националния комитет по Програмата.

България се включва в Програмата „Човекът и биосферата” (МАВ) през 1977 г. със 17 строги резервата, с което се превръща в една от страните с най-представителните мрежи от биосферни резервати в Европа. Със Севилската стратегия от 1995 г. ЮНЕСКО прие нова концепция за биосферните резервати, съгласно която едновременно със защитата на природата резерватите следва да създадат условия за устойчиво развитие на местните общности и региони.

Ефективното управление и функционирането на биосферните резервати предполага участие на всички заинтересовани страни, за да се постигне устойчив баланс между опазването на биоразнообразието, икономическото развитие и съхраняването на културното наследство, и справедливата подялба на ползите от управлението на територията.