Йотова: Битката за реформиране на Европа трябва да се води от младите

Йотова призова младите да бъдат гласът на промяната, тъй като никой друг не може да гласува за интереса им освен самите те. В речта си вицепрезидентът засега актуалните проблеми пред ЕС и как младите, а не старите трябва да решат бъдещето на Обединена Европа.

ЗАЩО ЩЕ ГЛАСУВАШ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ? ОБЯСНИ И СПЕЧЕЛИ ГОЛЕМИ НАГРАДИ!

Ето цялата реч на Илияна Йотова без редакторска намеса:

"Днес е световният ден за признание на постиженията на жените и отстояването на основните ни човешки права. Знаете ли например, че жените в България имат законовото право да гласуват от 1938 г.?

Сега имаме правото да гласуваме, но често не го използваме, защото не вярваме, че има смисъл. Как ли би прозвучало това за Емили Дейвисън – основен борец за правото на жените да гласуват в края на 19-и и началото на 20-и век във Великобритания?

Парадоксално, днес имащи правото да гласуваме, и мъже и жени, сме се събрали да си поговорим за това защо е важно да го направим. Успява ли Брюксел, с езика, който използва да ни убеди колко важен е гласът на всеки от нас, че той ще бъде чут и има значение при формирането на политики?

Често се твърди, че бюрокрацията е синоним на езика на Брюксел. Дали това е точно така, заслужава си да поговорим, дали идва само от езика, от понятията, от термините, от начина на изразяване?)! Очевидно обаче, в комуникацията между европейските институции и европейските граждани (и по-млади и по-възрастни) има пропаст.

Бих назовала една от причините и това са тромавите процедури, по които от една конкретна политика и идея на ЕК се стига до окончателното й оформяне като директива, регламент, т.е. нейното реализиране. На второ място – ограниченото или закъсняло влияние на страните членки, които най-близко предават интересите на своите граждани

Липсата на качествено взаимодействие между европейските и национални институции.

Дефицитът на лидерство. Използването на т.нар. langue de bois. Форма на комуникация, която цели да прикрие липса на компетентност, с употреба на абстрактни понятия, банални думи или нищо неказващи помпозни изречения. Често пъти се цели избягване на конкретен отговор.

От друга страна: нежеланието и незаинтересоваността на европейците от това какво се случва в Брюксел. Голямата роля на медиите, които не полагат особени усилия за да преведат брюкселския език.

Националните лидери трябва да употребяват не езика на Брюксел, а езика ЗА Брюксел. В тази връзка трябва да отбележим и призива на френския президент Еманюел Макрон. Обръщението със заглавие „За европейско обновление“ е публикувано на страницата на Елисейския дворец на всички официални езици на Съюза. Може да не съм съгласна с всички идеи, заложени в текста, но съм категорична, че дебат за Европа трябва да се води и то на най-високо държавно ниво. Дебат, който да насърчи младите хора да мислят за Европа, да гласуват за Европа!

Колко е важно да гласуват младите хора като вас мога да ви илюстрирам с пример от Великобритания. 23 юни 2016 година. Гражданите на Обединеното кралство гласуват дали да останат в Европейския съюз. Проучванията сочат, че 64% от младите хора на Острова между 18 и 24 години са упражнили правото си на глас. Вотът на цели 72% от тях е ЗА оставане в ЕС. Възрастните британци (65+) масово са ПРОТИВ Съюза и „се хлъзгат“ по лозунга „Да си върнем обратно контрола“. Но тук е съществената разлика. Не 64%, а 90% от по-възрастните излизат да гласуват и те предрешават крайния резултат – а именно излизане на Обединеното кралство от Съюза.

Ако повече млади хора бяха отишли да гласуват можеше: да избегнем най-голямата политическа промяна в света след падането на Берлинската стена; да не тръпнем в очакване ще има ли сделка или не, ще има ли визи или не; да не се чудим какво е бъдещето на 3 млн. европейски граждани, които живеят в кралството и много други и неясноти.

Езикът на Брюксел бе в основата на прецедента Брекзит. От една страна липсваше кампания за това, което в крайна сметка направи ЕС за Великобритания като свой член. От друга страна всички нерешени проблеми в едно общество бяха приписани на Брюксел, дори с цената на определени заблуди – например годишната такса за Съюза ще отиде в системата на здравеопазването. Той беше заглушен от езика на кампанията Leave EU.

Как например. Краткото и ясно послание – Да си върнем обратно контрола кореспондира със следното съобщение по повод на водените по-късно преговори за Брекзит: Страните се съгласиха, че преговорите са били конструктивни и призоваха съответните си екипи да продължат да разработват опции в позитивен дух. Те ще направят анализ на напредъка в предстоящите дни, съобразявайки се с твърде кратките срокове и историческата важност на изграждането на задълбочено и уникално по рода си бъдещо партньорство между ЕС и Обединеното кралство – с много думи НИЩО.

Урокът от Брекзит навечерието на европейските избори

От изключителна важност е езикът, който ще се използва в тази предизборна кампания. Предвид политическите настроения се очаква той да достига неприемливи крайности. Не искам да бъда лош пророк, но няма да са рядкост сценариите, в които в стремежа си да се преборят за място в ЕП, политическите партии ще ползват кресчендото на популизма, национализма, отричането и омразата.

А в най-високите тонове на този език със сигурност ще бъде Брекзит. Всички ще говорят за Брекзит. Знаете ли, ще ви споделя един парадокс: бидейки на изхода от ЕС, Великобритания навярно ще гласува на тези избори. Ако не напусне ЕС на 29 март (какъвто бе предварителният план), британците ще имат свои представители в ЕП (единственият наднационален парламент в света, който се избира пряко), може би и в ЕК и Съвета.

Знаете ли какво показват анализите и прогнозите за след изборите?

Съществува риск проевропейските, големи традиционни партии ще загубят от своето влияние в институциите. Дали само езикът като средство за комуникация е виновен за това? Ще видим и каква кампания ще се проведе и дали са направени изводите от Брекзит?! Не езикът е в основата. Партиите не можаха да намерят политически отговор на кризата, която вече 10 години предопределя развитието на стария континент. Заложиха на ограничения, на компромиси по между си, които в очите на хората изглеждат като предателство или поне не защита на техните интереси. Разликата между лявото, традиционно консервативното дясно, а даже и центъра бяха достатъчни размити. И когато политиците не намериха достатъчно сила в себе си да обяснят защо това е необходимо и каква е тяхната позиция, си послужиха именно с т.нар. „дървен език“, който ги направи далечни, неразбираеми и съмнителни за хората. Вакумът бе зает от популистки, крайно леви и крайно десни настроения, появиха се нови играчи. Махалото на езика, образно казано, се люшна точно в противоположната посока.

Къде са рисковете?

Рискът, който се очертава – ключови и важни решения могат да бъдат блокирани на всякакви нива в европейските институции.

Представете си Многогодишната финансова рамка – бюджетът на Съюза за следващите седем години. Най-вероятно тя няма да бъде приета финално в сегашния мандат. Т.е. от това за кого ще гласуваме зависи за какво ще се харчат парите в ЕС от 2020 до 2027 година. И не само това – какви ще бъдат приоритетите на Общността, как Съюзът ще се развива, как ще се справя с кризите. Затова е изключително важно гласът на гражданите, на младите да бъде по-силен от този на Брюксел. Да бъдете (както е модерно напоследък да се казва) инфлуенсъри в собствения си живот, в живота на континента.

Рискове съществуват по отношение на бъдещето на бежанската криза, интеграцията, отбранителния съюз, финансите.

Можем да преодолеем всичко това с конкретен разговор – Какъв ЕС искаме, как виждаме развитието на този проект, какви хора искаме начело на евро институциите!

Трябва де отървем от внушението, че някой ще решава вместо нас. Великите сили ще кажат как ще се развиваме от сега нататък. 60% от българите са убедени в евро перспективата за страната. Тези хора трябва да направим активни участници в промяната на Европа. Да почувстват, че имат сили за това, че от тях зависи.

Тревожна е статистиката за избирателната активност при провеждането на евроизборите не само в България, но и в ЕС като цяло. От 1979 г. насам все по-малко европейци гласуват на този тип избори. За почти 40 години, 20% по-малко избиратели в ЕС са упражнили правото си на вот.

Близо 2/3 от имащите право на глас в България не го направиха на последните евроизбори! Позволете ми тук пред вас да направя една прогноза: на 26 май ще гласуват повече българи отколкото преди 5 години. Основната причина – успешното българско председателство е катализатор в сближаването между Европа и българските граждани.

1. Сега е време да се чуе гласът на българските избиратели за двойните стандарти, които слагат разделители между държавите-членки.

2. Сега е време да се води дискусията за сигурността на континента, за да няма ново групиране на страни по интереси, център и периферия.

3. Сега е време да се говори за социална Европа – дори за връщане към социална Европа, която не защити своите граждани от кризата, за която те най-малко имаха вина.

4. Сега е време да се говори за лидерските позиции на стария континент за разрешаване на международни конфликти

5. Сега е време да се върне темата за общите икономически проекти, които да направят Съюза конкурентноспособен на най-развитите икономики и т.н

6. Сега е време да кажем какви хора трябва да управляват институциите – с мислене напред, с визия и идея до къде и как да се развива съюза. Честно, открито, понякога непопулярно за тях, но да не се крият зад „говорители.“ Впрочем тази практика е крайно време да приключи – всеки комисар по един основен и още по двама асистент-говорители. Те имат право да се изказват от името на ЕК и конкретния комисар.

Не сме се събрали тук, за да ви убеждаваме за коя политическа партия или за коя личност (ако има преференции) да гласувате. Много ми хареса написаното на сайта на проекта ви „Европа те чува. Гласувай“ – „Уважаеми млади и образовани българи, вие никога не оставяте баба си да подреди плейлистата с музиката, която слушате. Вие не очаквате от родителите си да изберат клуба, в който да се забавлявате с приятели.“

А защо да оставяте само на родителите си или на бабите и дядовците си да избират настоящето и бъдещето на Европейския съюз?

Младите трябва да имате своето влияние, своите представители. Вие трябва да посочите компетентните според вас хора, които достойно да представят страната ни и да защитават националните интереси. Битката за (реформиране на) Европа трябва да се води от младите хора!

Младите трябва да бъдат гласът на промяната. Никой друг не може да гласува за интереса на младите хора освен самите млади хора.

Разбират ли младите хора езика на Брюксел? А Брюксел разбира ли езика на младите? Отговорите на тези въпросите ще получим на 26 май от резултата на евровота.

Аз ви представих моите виждания. Сега сте вие. Смятате ли, че вашият глас има значение там, където се коват европейските политики?"