Ако за властите е важно как се чувстват гражданите им, доколко са сигурни в утрешния ден и доволни ли са от живота си, те не трябва да се стремят към високи темпове на икономически растеж, смята Ричард Ийстърлин, професор по икономика в университета на Южна Калифорния. Ръстът на БВП излиза много скъпо на правителствата, но не прави хората щастливи, затова е време да си припомним опита на СССР и другите социалистически страни.
Още: Прогноза за времето - 23 септември (вторник)
Още: Внимание шофьори: Ремонт затваря три участъка от АМ "Тракия" към Бургас
Целта на всяка нормална държава е да направи гражданите си щастливи или поне удовлетворени от живота. Вече е очевидно, че главният показател за успешността на една страна – ръстът на БВП – сам по себе си не помага в постигането на тази цел. За да бъдат хората щастливи от живота, трябва да се стимулира не ръстът, а заетостта и да се създаде такава социалноосигурителна система, която ще им позволи да се чувстват защитени, казва Ийстърлин. И нека звучи като социалистически модел.
Ийстърлин съветва чиновниците и политиците от всички страни да отчитат щастието и благополучието на хората като показател за успешността на провежданата от тях политика. Той се опитва да отговори на три основни въпроса за това как би могла да изглежда такава политика:
- Достатъчни ли са мерките по стимулиране на ръста на икономиката, за да се подобри субективната оценка на благополучието на хората (subjective well-being – SWB)?
- Какви други видове политика ще помогнат да се повиши SWB?
- Могат ли бедните страни да си позволят да провеждат такава политика?
След като ученият анализирал съществуващата литература по въпроса за щастието и провел собствени изследвания, отговорите на въпросите се разпределили така: не, да и да. Въз основа на това Ийстърлин е написал ръководство за правителствата, които искат да направят гражданите си по-щастливи.
Съдейки по изследването, най-щастливите хора в света живеят в страни с развита социална система – Швеция, Дания и Финландия. Това съответства на данните от всички глобални запитвания за SWB. От тях трябва да вземат пример и другите страни. Този образец може да се вземе и от СССР и страните от бившия Варшавски договор – техните жители не са се притеснявали за наличието на работа или пенсия или за заплащането на услугите в здравеопазването. Но след преминаването към пазарна икономика жителите на Русия, Източна Германия и дори Китай са станали доста по-нещастни, отколкото са били при социализма.
Още: Интрига за второто място - ПП-ДБ, "Възраждане" или ДПС-Ново начало: Проучване
Още: Кога се очаква първият сняг? Николай Василковски разкри с какво време посрещаме есента
Икономическият растеж не носи щастие
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: България чества 117 години от обявяването на Независимостта
Традиционно в икономиката понятието за щастие и икономическият растеж са били неразривно свързани. В Gallup например смятат, че удвояването на БВП води до удвояване на удовлетвореността от живота.
Ийстърлин смята, че зависимостта е доста по-сложна. Той е изучил данните за БВП и нивото на удовлетвореност от живота на редица страни за дълъг период от време – 12 и повече години.
За 17 развити страни (14 европейски, както и САЩ, Канада и Австралия) наблюденията са провеждани в продължение на 21-34 години и не е открита зависимост между нарастването на удовлетвореността от живота и ръста на БВП на глава от населението.
Същото се отнася и за 9 развиващи се страни – тук попадат пренаселените страни от Азия, Латинска Америка и Африка. Средните темпове на растеж на икономиката в тях са били 0-10%, като най-бърз е този на Китай.
Не са повлияли на удовлетворението от живота и по-бързите темпове на ръст на БВП при страните с преходна икономика – в тази група влизат Русия и още 10 страни. Средните темпове на растеж се колебаят от отрицателни до 3% и повече.
Така Ийстърлин и колегите му не открили връзка между растежа на икономиката и нивото на щастие. Те се опитали да намерят взаимовръзка поне в най-бедните страни в света, тъй като там всяко покачване на доходите би трябвало забележително да повишава нивото на удовлетворение от живота и от собственото финансово положение. Те разглеждали страните от Латинска Америка, като се започне от 1994 г., когато тези страни били доста бедни. Но и тук зависимостта била равна на нула.
Най-яркото доказателство за това е Китай. Икономическият растеж на Китай от 90-те години е бил един от най-високите в историята. Ако през 90-те години в китайския дом рядко можело да се види хладилник или пералня, то сега те са почти във всяко семейство. Същото се отнася и до цветните телевизори. През 2008 г. едно от десет градски домакинства е притежавало автомобил.
Но според шест различни допитвания нивото на удовлетворение от живота не се е повишило за този период, а някои отговори сочат, че то дори се е понижило. В началото на това десетилетие удовлетворението от живота е нараснало, а след това отново е започнало да спада.
Ийстърлин си обяснява погрешните схващания за връзката между икономическия растеж и щастието с това, че има два вида щастие – дълготрайно и краткотрайно. Второто отразява реакцията на хората на конкретни събития, например подобряване или влошаване на ситуацията в икономиката, но този ефект бързо се стопява. Например рецесията рязко съкращава удовлетворението от живота, а възстановяване на икономиката отново води до неговото нарастване, но в дългосрочна перспектива ефектът ще бъде равен на нула.
Това например се е случило в бившите съветски страни. Удовлетворението от живота е спаднало рязко след разпадането на СССР, пазарните реформи и дълбоката рецесия, а след това отново е започнало да расте заедно с възстановяването на икономиката.
Още: Най-важните новини за деня: 21 септември 2025 г.
Още: Пожарът над Сливница се разраства, борбата ще продължи през нощта при силен вятър
Политиците могат да направят хората щастливи
Ийстърлин смята, че нивото на удовлетвореност от живота се покачва от два основни фактора – пълна заетост и социалноосигурителна система. Безработицата забележително снижава нивото на удовлетвореност – човек, който не може да намери работа и сигурен доход, се чувства нещастен. Социалноосигурителната система също прави хората спокойни.
За да потвърди това предположение, Ийстърлин е сравнил различни европейски страни със сходни нива на БВП на глава от населението, но с различни социални политики, и е изучил опита на страни с преходна икономика (в тази група влиза и Китай).
Страните от Европа може да се разделят на две основни групи. Дания, Швеция и Финландия са истински държави на благоденствието с развита социална политика. Франция, Германия, Великобритания и Австрия са наполовина държави на благоденствието. Нивото на безработица, БВП на глава от населението и инфлацията на тези страни са общо взето еднакви.
Държавната политика намира отражение в нивото на щастие на хората – датчаните, шведите и финландците са по-удовлетворени от своята работа, здраве и семейство и от живота си като цяло, отколкото германците, французите и британците. Жителите на тези три страни са склонни да оценяват по-високо всички държавни служби – те смятат, че системата им за здравеопазване, образование, грижа за децата и възрастните, пенсионната система работят много добре. И са склонни още повече да се доверяват на политическата система.
В страните от бившия СССР поради политическата и икономическата криза правителствата напълно са забравили за социалната политика. Това е довело до значително спадане на нивото на удовлетвореност от живота. Китай също се отнася към тази група страни, но в него процесът е протичал по-меко.
В ГДР например практически не е имало безработица, трудът не е бил прекалено тежък, цените на жилищата и транспорта са били ниски, а хората имали безплатен достъп до медицински услуги. В СССР хората също били защитени от икономическа нестабилност – гарантирани им били образование, пенсия и медицина.
След началото на прехода към пазарна икономика безработицата нараснала значително. Държавните предприятия били унищожени, а с тях – и социалната защита на работниците. Това са изпитали върху себе си не само Русия и Източна Германия, но и Китай. У жителите на тези страни се появили нови грижи – трябвало да търсят работа и средства за съществуване, да мислят къде да получат медицински услуги, на кого да оставят децата или възрастните си роднини. В Китай икономическият растеж смекчил удара.
След обединяването на Германия немците били недоволни от работата си и от здравеопазването на страната. Тук за смекчаване на удара помогнала появата на нови стоки и услуги – също важен критерий за щастие. Но удовлетвореността от живота така или иначе се понижила.
Щастието не е разкош
Много страни в света изглеждат прекалено бедни, за да провеждат политика, която да направи жителите им щастливи. Такава политика изглежда разкош, достъпен само за богатите развити страни.
Социалноосигурителната система е родом от Германия от края на XIX век. През 80-те години на XIX век е приет закон за застраховане на работниците в случай на болести и производствени травми, въведена е пенсионната система. По това време доходите на глава от населението в Германия в долари към 2005 г. са били $3200.
Годишният доход на 3/4 от жителите в най-слабо развитите страни сега надвишава $3200, 43% от тях живеят в страни с БВП на глава от населението над $6400.
Икономиката на Германия в този период е нараствала средно с 1,8% на година. Сега ръстът на най-слабо развитите икономики е три пъти по-висок.
Така дори най-бедните страни в света могат да си позволят система за социална защита, пък била тя и най-примитивната.
