Коментар №3 на седмицата: Бабувай трудно: Борисов започна с щедри покани, Василев с бърз отказ

Не са никак малко и често са потресаващи, но едно от политическите клишета използва дума, която харесвам - "бабуване". "Бабуването" е когато различни фигури по фланга на политиката, които не блестят със смайващ интелект, нито пък създават излишни подозрения за устойчив морал, се появяват лъснати в телевизионно студио с ясна цел: да подготвят общественото мнение за нещо, за което общественото мнение не е готово. Преди близо година архи бабувача Росен Плевнелиев пръв заговори за "евроатлантическа коалиция" между ГЕРБ и "ПП-ДБ". Тогава изглеждаше нелепо, но предвид посланика на идеята, в нелепостта няма нищо случайно. В изминалия месец към тази идея обаче се присъединиха и други. А в последните дни пък вече направо отваряш произволен сайт, преглеждаш коментарната му секция и виждаш ясно послание - в коментарната секция днес се бабува за същата коалиция. Редакционна политика, това е - звъниш на бабите и те почват. Качествена публицистика. 

Насред тази, направо да кажа, оглупяла среда, решаващо значение имаше изказването на Асен Василев. Той просто заяви, че ПП няма да подкрепи кабинет с участието на ГЕРБ. Това има две възможни интерпретаци. Първата е радикална, а и някак по-благородна: в нея се твърди, че въпросното "евроатлантическо правителство", в което участва ГЕРБ, е общо взето невъзможно. Логиката също е ясна: ако действително се стигне до подялба на управлението между двете партии, то целият маршрут на ПП като антагонист на ГЕРБ би се оказал абсолютна, бляскава измама. Подозрения в тази посока впрочем има и вече непрекъснато ще се налага някой да ги разсейва. В това отношение Василев беше бърз.

Втората хипотеза обаче е по-сложна. В нея това, че ПП няма да подкрепи кабинет на ГЕРБ, не значи със сигурност, че ПП няма да направи другото - да търси подкрепа от ГЕРБ за собствено правителство, когато първия мандат не се реализира. Нещата стават още по-заплетени от това, че по-малкият коалиционен партньор вече има биография, допускаща партньорство с Борисов - с други думи, голямото фиаско на "Реформаторския блок". На всичкото отгоре самият Борисов е твърде обигран в подобни работи - по определението на д-р Михайлов, говорим за "Майстор на задушаването на коалиционния партньор в прегръдка". Решаващото уточнение тук е, че всеки, който се е влязъл в подобен капан, заслужава последствията. A Борисов вече започна с поканите. Трудно е да се избегне впечатлението, че откакто Горанов попадна в списъка "Магнитски", шефът му стана внезапно сговорчив. 

Трети вариант - също вероятен. Той минава през разпадането на коалицията между ПП и ДБ. Нещо, което не може да се изключи по няколко причини. Първата е, че "вдясно" - (с всички уговорки, че това е празна терминология, каквато отдавна не съществува), тягата към подобни разпади е особено силна, превърнала се е в норма. Втората - всъщност сборуването на електоралната подкрепа на двете партии даде по-нисък резултат, отколкото ако се бяха явили поотделно; което, предвид, че залогът на подобно обединение бе да се изпревари Борисов и това не стана, се оказа недалновидно. Трето - разпадът би могъл да има за повод именно противоречия по отношение на ГЕРБ. 

Посочваме тези варианти, за да не изпаднем в бабуване, разбира се. Ако то ви влече - знаете къде да го намерите.  

Автор: Райко Байчев