Изискванията адвокатите да проверяват и докладват дали клиентите им перат мръсни пари отиват в Конституционния съд. Със свое определение петчленен състав на Върховния административен съд, ръководен от председателя Георги Чолаков, спира производството по административно дело № 198 от 2022 г., което беше образувано по жалби на двама адвокати срещу „Единните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма“ на Висшия адвокатски съвет по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Със същото определение съставът сезира Конституционния съд.
Още: Плаж или планина? Времето утре - 2 юли 2025 г.
Още: След дълго боледуване почина известна българска журналистка
С вътрешните правила адвокатите се задължават да правят комплексна проверка на клиентите си, когато извършват финансови операции или сделки с имоти, или регистрират фирми. В тях са заложени и примерни хипотези, при които адвокатът трябва да се усъмни в дадена сделка или клиент.
Петимата върховни съдии приемат, че Конституционният съд на Република България следва да прецени дали е допустимо, от гледна точка на действащата конституционна уредба, със Закона за мерките срещу изпирането на пари да се възложи на Висшия адвокатски съвет да приеме нормативен административен акт, който не е свързан с осъществяване на правомощията му по Закона за адвокатурата.
Приемането на подзаконови нормативни актове от Висшия адвокатски съвет, каквито са атакуваните пред ВАС вътрешни правила, принципно не нарушава конституционното правило на разделение на властите, прогласено в чл. 8 от Конституцията, а точно обратното – създава гаранции за свободна, независима и самоуправляваща се адвокатура. Това обаче се отнася само до случаите, в които на Висшия адвокатски съвет му е възложено изрично изпълнение на правомощия по Закона за адвокатурата, в качеството му на висш орган на адвокатурата.
Още: Специалните сили на България и САЩ симулираха рейдове срещу потенциален враг (СНИМКИ)
Още: Чистят тръба в тунел “Топли дол“, има промени в движението
В случая с вътрешните правила обаче върховните магистрати установяват, че има несъответствие между текстове от Закона за мерките срещу изпирането на пари (разпоредбата на чл. 101, ал. 4, изр. Второ) и чл. 4, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Поради това внасят въпроса за разглеждане в Конституционния съд на Република България.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Причините, поради които деца попадат в приемни семейства: Проучване
Още: Всички да разберат за бедствието: Държавата подменя сирените
Отпадна изискването адвокатите да докладват за свои клиенти на ДАНС.
