Лекар: По слюнката може да се разбере дали човек има сериозни заболявания

Каква е ролята на слюнката и какво може да се разчете от нея?

Слюнката е съставена от 99,5 % вода и всички нейни свойства всъщност се съдържат в тези 0,5 %. Най-важните вещества в нея включват протеини, амилаза, която разгражда въглехидратите в процеса на храносмилане, както и повече от 5 000 различни вида бактерии, които образуват флора, укрепваща цялата имунна система. 

Това не е всичко, тъй като слюнката съдържа и антибактериални, фунгицидни и антивирусни вещества. Слюнката, съдържаща плазма от кръвта, служи и като материал за ДНК идентификация приживе и след смъртта, но от нейната проба може да се открие и заболяване.

Слюнката като естествен антибиотик

Течността, която се произвежда в устата, се оказва отлично лекарство с естествен произход. По време на изследвания в Университетската клиника в Амстердам е установено, че съдържащите се в нея хистатини - протеини, които унищожават патогените - ускоряват процеса на заздравяване на рани. Оказва се, че рана, нанесена в устата, има способността да заздравее в рамките на 16 часа. 

Освен това слюнката съдържа мощно болкоуспокояващо средство - опиорфин. Това е химично съединение, 1 mg от което има същите болкоуспокояващи свойства като 6 mg морфин. 

Тъй като съдържа калций, фосфати и много други компоненти, от които се състоят човешките зъби - тя предпазва устата и зъбите от кариес, размножаване на вредни бактерии и защитава зъбното съзъбие от вредни външни влияния. Поради тази причина слюнката се произвежда през цялото време - количеството ѝ намалява само по време на сън. 

Никакви целувки! Ето до какво води обмяната на слюнка

Слюнката като диагностичен метод

Досега кръвните проби бяха основният диагностичен метод - чрез тях могат да се открият заболявания на имунната, пикочната, половата и дори на дихателната система. Оказва се, че през слюнчените жлези преминава голямо количество кръв и по този начин нейният състав е много индивидуален за всеки пациент. 

Въз основа на веществата, съдържащи се в слюнката, могат да се диагностицират все повече заболявания. Пробите от слюнка се използват за откриване на заболявания като: болест на Алцхаймер рак на панкреаса рак на устната кухина

Само 5 мл слюнка са достатъчни за поставяне на диагноза, а ракът на устната кухина се открива в 90 % от случаите, дори преди да даде пълни симптоми. Учените смятат това за пробив, тъй като разходите за диагностика на базата на слюнка са по-евтини и носят по-малък риск от усложнения, като например инфекции и замърсяване след инжектиране, свързано с необходимостта от вземане на кръв от пациента. 

В допълнение към диагностиката пробите от слюнка могат да служат и като метод за откриване на психоактивни вещества. В слюнката могат да бъдат открити следи от погълнати кокаин, екстази, амфетамин, опиати или THC.

Постоянното преглъщане на слюнка е симптом за следната болест

Слюнката като метод за идентификация

Тъй като слюнката съдържа ДНК материал, тя е основният материал за генетично изследване. Слюнката се смесва с подходящ ензим, който разгражда ДНК и я изолира от слюнката. Благодарение на тези свойства от нея може да се установи бащинство, наред с други неща.

Слюнката като силна отрова

От една страна, собствената слюнка на организма съдържа вещества, които подобряват регенеративните процеси и имат антибактериален ефект, но от друга страна, действайки върху чужд организъм, тя може да се превърне в силна отрова. В слюнката има и вредни патогени (напр. Eikenella corrodens), които, действайки върху чужда тъкан, могат да доведат до сериозни заболявания. 

В резултат на ухапване от човек може да се развие ендокардит. Повече от 30 % от хората, които са били ухапани от друг човек, развиват инфекция на мястото на ухапване. Такова ухапване понякога може да бъде по-опасно от ухапване, причинено от куче или котка.