Във Велико Търново обсъдиха публично изпълнението на Бюджет 2018

На събитието присъстваха заместник-кметът по "Финанси" Снежана Данева-Иванова, заместник-кметът по "Строителство и устройство на територията" проф. Георги Камарашев, директорът на дирекция "Бюджет и финанси" Мариян Маринов и председателят на общинския съвет Венцислав Спирдонов.

В залата бяха и служителите на общинската администрация Даниела Данчева - главен счетоводител, Мариела Цонева - директор на дирекция "Проекти и програми", инж. Динко Кечев - директор на дирекция "Строителство и устройство на територията" и Христо Павлов - главен експерт в звеното за "Връзки с обществеността и протокол", както и общинската съветничка Цветанка Недева.

Кратка справка по отчета за изпълнението на общинския бюджет за миналата календарна година беше представена от отговорният заместник-кмет. Г-жа Данева-Иванова информира за рамката на бюджета в размер на 76 805 520 лева, от които 35 512 773 са били за местни и дофинансирани държавни дейности. Тя посочи, че в резултат на предприетите мерки към 31.12. 2018 г., просрочените задължения на общината са намалели с 93 587 лева спрямо тези към 31.12. 2017 г., а просрочените вземания са намалели с 52824 лева или те са в абсолютна сума 311 205 лева.

От публичния анализ за изпълнението на приходите, администрирани от дирекция „Местни данъци и такси“ към 31.12.2018 година става ясно, че са събрани местни данъци и такси в размер на 19 883 985 лева. Най-много са постъпилите средства от такса битови отпадъци– 6 341 600 лева или е налице 104 % изпълнение спрямо началния план. От данъка върху недвижимите имоти са събрани 5 317 838 лева при 97 % изпълнение спрямо плана. От данъка върху превозните средства са събрани 3 994 703 лева или изпълнението е 102 % спрямо началния план. Изпълнението на патентния данък е 301 401 лева, в това число данък за таксиметров превоз на пътници в размер на 190 667 лева.

Отчетено беше и изпълнението на туристическия данък в размер на 191 666 лева или 128 % спрямо първоначалния план. „Тук ще отбележа, че ние положихме доста усилия да повишим събираемостта на този данък, като въведохме една програма за електронен обмен на данни между туристическите обекти и общината, като всички хотелиери я получиха безплатно от наша страна, и вече към настощия момент имаме около 50 места за настаняване и хотели, които я използват, и ние с тях правим електронен обмен на данни и имаме повишение на събираемостта.“ – заяви Снежана Данева-Иванова.

Според националният туристически регистър, местата за настаняване в община Велико Търново са 294 на брой. Съгласно чл. 56, ал. 1 на Наредбата за определяне и администриране на местните данъци на територията на община Велико Търново, размерът на данъка е определен в граници от 0,20 лв до 3,00 лв за всяка нощувка съобразно категорията на средствата за подслон, местата за настаняване и туристическите хижи. Тези данни показват, че независимо от въведената програма за електронен обмен на данни с пожелателен характер, нощувките не се отчитат реално, общинският контрол в тази насока е слаб и неефективен, и събираемостта на туристическия данък остава много ниска. Също така, общината не разполага с програма по чл. 12 от Закона за туризма (в сила от 26.03.2013 г.), на чиято основа да оползотворява събраните средства за мероприятия за туристическо развитие. Този факт допълнително демотивира бизнеса, който не вижда потенциалните резултати и ефекти за бранша от внесените данъци.

Госпожа Данева-Иванова обясни още, че през 2018 г. общината е управлявала 11 проекти с европейско финансиране на стойност над 30,4 милиона лева, от които собствения ресурс е 941 хиляди лева.

Директорът на дирекция "Бюджет и финанси" Мариян Маринов представи детайли по отчета за 2018 г. Със снимки бяха онагледени някои благоустройствени и ремонтни дейности по ВиК инфраструктурата, закупените нови автомобили и други.

Въпроси и отговори:

Въпрос: За кои общински дейности е използвано европейско финансиране и в какъв размер е то за всяка дейност?

Мариян Маринов: Могат да бъдат извадени средствата по дейности и ги има в тримесечните отчети, които внасяме в общинския съвет.

Въпрос: Отчетен беше доста висок размер на средствата от европейски фондове – около 30 млн. лева. Има ли финансови корекции и какъв е техния размер?

Мариян Маринов: В тримесечните отчети могат да се видят верифицираните и неверифицираните средства. По-рано днес дойде решение, че корекция за 54 хил. лева е отпаднала.

Снежана Данева-Иванова: Сега не могат да се кажат конкретни средства. Има финансови корекции, но са в движение. Предприели сме политика на финансовата дирекция, че всичко се обжалва.

Въпрос: Показахте закупени различни автомобили. Има ли общината политика за закупуването на електромобили като екологични транспортни средства и създаването на обществена инфраструктура във връзка с тях?

Мариян Маринов: В градския транспорт говорим за електробус. Със средствата, с които разполагаме, не можем да си позволим закупуването на електромобили.

Въпрос: Не прочетох в публикуваните в интернет материали и не видях в изнесената информация, инвестирани ли са средства за безопасност и сигурност в зоната на Старото военно училище през 2018-та година?

Георги Камарашев: За Старото военно училище разходите не са много, защото районът е толкова голям, че ако трябва да бъде обезопасен целия, средствата ще бъдат изключително много. Средствата са за информационни табели, оградни ленти, препятствия за влизане в старите корпуси и за предотвратяване изсипването на боклуци. Така, че на този етап разходите са минимални.

Въпрос: Има ли реализирани публично-частни партньорства за усвояването на средствата?

Мариян Маринов: Публично-частно партньорство няма, то не се и позволява по повечето програми.

Снежана Данева-Иванова: Имали сме такива по европейски проекти и смятаме, че не са добра практика. От скромния опит на общината не предпочитаме да се изграждат публично-частни партньорства.

В Програмата за управление на община Велико Търново в мандат 2015 – 2019 г., приета с решение №136 от 25.02.2016 г. на Великотърновския общински съвет е утвърдено, че изпълнението на планираните дейности е постижимо чрез „продължаване на успешните практики за реализиране на ефективни и прозрачни форми на публично-частно партньорство“.