Боби Михайлов и Лигата на несменяемите

Реалността е следната: у нас има много хора, които просто са несменяеми. Партийни лидери, кметове, бизнесмени, синдикалисти, браншовици – всеки си е харесал някоя област и се е окопал в нея като опълченец. Забил се е като кърлеж и жадно смуче жизнените ѝ сили.

Тези хора сякаш са вечни. Захапали са здраво кокала на властта и не го пускат за нищо на света. И с топ не можеш да ги бутнеш от мястото им. Единственият начин да се махнат, е сами да го пожелаят и по стара соц традиция да посочат наследника си.

Несменяемите винаги се ограждат с вечно гладни и жадни съюзници. Те ги подкрепят в обичайната за родната действителност борба "да опазим баницата". В замяна получават по някое парче (или парченце) от въпросната баница. Преди важни решения и гласувания затвърждават лоялността им, като ги мотивират с тежки софри.

Нежеланата промяна

Напоследък в България е модерно да се говори за промяна – чуваме го от политици, социолози и всякакви анализатори. Но как въпросните ненаситни делегати да прегърнат промяната и да се борят за нея, като са на софрата на статуквото? Да не са луди да рискуват интересите си в името на някакво илюзорно "светло бъдеще"?

Разбира се, не всички са хардлайнери, някои се колебаят дали все пак да не заложат на нещо по-различно или на някой нов "бащица". Тогава ги убеждават по други начини – от безобидното "от колко години се познаваме" до недвусмислени намеци, че ще им откажат нужната помощ, ще останат без работа и без доходи, ще станат "клиенти" на НАП, КЗК или на прокуратурата. Т.е. не само ще останат без нищо, а даже ще ги мъкнат по районни и съдилища и хорското мнение ще ги охули като крадци и измамници. Всеки има слаби места и може да бъде омаскарен, ако е нужно.

Размяната на "услуги" и създаването на зависимости, подкрепени с компромати, отдавна е практика у нас. Така се прави политика и бизнес, а и спорт – чрез схеми и далавери на ръба на закона. Всичко е пари и интереси, лобита и връзки, раздаване на порции. До болка познатата корупция.

Може би защото дълги години живя извън България, Бербатов избра грешния подход – вместо да събере на трапезата клубните шефове, да им обещае някой висок пост, той опита да ги баламоса с измислена промяна, мечти за успехи и независимост. 

Но те не искат промяна. Предпочитат празни и запустели стадиони, фалиращи отбори, уредени мачове, а на терена неможачи, които се борят храбро в дербита срещу Сан Марино, Таджикистан и Гибралтар. Важното е далаверката да върви и да има по някой лев. "Фалшива коса – фалшив футбол", както гласи един популярен рефрен.

Докато феновете бленуват за Шампионската лига – "турнира на богатите", все по-слабите ни клубни отбори с мъка си пробиват път до групите в "турнира на бедните", наречен Лига на конференциите. И няма как да е иначе, докато футболът и държавата ни се управляват от Лигата на несменяемите.

Автор: Илия Лазаров

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Смях в лицата и последна перука в ковчега на българския футбол - танците на Боби Михайлов ще продължат