Кметът Мая Манолова

На всякакви въпроси относно бъдеща кандидатура Манолова не отговаря пряко – нито с "да", нито с "не". Което си е нейно право – има си срок докога се приемат кандидатури, може и в последната минута да каже какво ще прави. Ако не каже, значи е ясно – няма да се цели в кметското място.

Относно състоятелността на евентуалната кандидатура на Манолова обаче впечатление ми направиха следните нейни думи, изречени днес, 07.08.2019 г., пред сутрешния блок на БНТ: "Показала съм, че решенията ги вземем не под натиск".

Наистина ли, г-жо Манолова? Това означава, че когато бяхте депутат в 42-рото Народно събрание, съвсем доброволно сте подкрепили Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС. Или не сте – защото, ако е имало натиск и заплахи, повече мога да разбера. Само че ако си е доброволно, тогава вече разбиране няма – никакво!

Моралът на оставката

Като си подам оставката, поемам политическа отговорност и това е достатъчно! Така звучаха всички политически изгорели в сагата "Апартам...

Прочети повече

Когато заемаш публична длъжност, много трябва да внимаваш какво правиш и да си наясно, че дори едно твое действие може да те провали. Доброволната подкрепа за Делян Пеевски е особено показателно петно върху всяка политическа биография. Защото тя показва доброволна готовност да се наведеш в угода извън тази на народа!

Манолова е много шумна – и като е опозиция, и като е управляваща. Само че за длъжност като кмет на София освен шум, трябват и резултати от шума. Ако тя се кандидатира, спомнете си какъв шум е вдигала и какъв е резултатът от него за повече от ден назад – защото като не помним, просто сме обречени да повтаряме. По-точно – да ни повтарят!

Ще кажете - а кой да е кмет тогава? Изберете си сами - нали това е смисълът на демокрацията! Да носиш отговорност за решенията си! Да ги вземаш на база информираност, анализ какво може да стане, ако решиш по един начин и какво може да стане, ако вземеш друго решение. Това е и смисълът на живота, който така успешно беше заличаван 45 години, че вече още 30 години не можем да го възстановим.

Автор: Ивайло Ачев