Регистър на държавната и административна глупост

07.02.2014 10:57 60073

Снимка: БГНЕС

За по-малко от месец новият Наказателен кодекс успя сериозно да смути различни социални и професионални общности. Първо фоторепортерите се надигнаха, защото според текстове от НК фотографирането на лице, което не желае да бъде снимано, се наказва със затвор. От което следва, че дори снимането на престъпление може да се окаже престъпление.

Ясно е, че никой престъпник не желае да го снимат, докато си върши работата, особено ако снимката доказва престъплението. Заради обществената реакция министър Златанова оттегли този текст.

Остри критики предизвикаха и текстовете за т.нар. лична еднократна доза за наркозависими лица. Според новия НК за една цигара марихуана човек може да се озове в затвора за една до шест години. Теоретично. Строгостта на този текст едва ли е насочена точно към младежите, но е сигурно също, че точно те ще се окажат най-сериозно засегнати. Той освен това предлага щедри хоризонти за дребен полицейски рекет. Ако бъде хванат с цигара трева, тийнейджърът може да бъде изправен пред

стария философски въпрос: "И к'во праим сиа?",

поставен с ехидна сериозност от полицаите в патрулката. И ако се раздели с джобните си пари, дознанието може и да му се размине. Ясно е, че авторите на този текст са могли да проявят повече въображение и гъвкавост, а не да очакват това от съдията, ако наистина се стигне до дело.

Освен това в много страни вече открито се говори за легализиране на леките дроги, а в медицински среди се признават някои профилактични и лечебни свойства на канабиса при болести като Алцхаймер, Паркинсон, мултиплена склероза и др. Наркотиците са социално бедствие, но борбата с него трябва да се води на други нива и по други начини.

Новият НК сериозно разтревожи също колекционерите, нумизматите и антикварите. Според чл. 395 всеки притежател на нерегистрирана по съответния ред културна ценност се наказва с лишаване от свобода до четири години или с глоба от 2000 до 10 000 лв. Ако ценностите са три, наказанието става до шест години, а глобата - до 15 000 лв. В НК не е казано какво точно е културна ценност, защото това е направено в приетия през 2009 г., отново след остри възражения, Закон за паметниците на културата.

Според него културна ценност е "всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост". За да е още по-конкретно и безвъпросно ясно, е посочена също възрастта, която превръща една картина или антикварен предмет в културна ценност. При картините възрастта е над 50 години, а за етнографски и разни битови предмети или книги - над 100 години. Иначе казано, ако притежавате античен, червенофигурен кратер, трябва да го регистрирате, но ако пазите бродиран, червенофигурен сукман от прабаба си или сабята на прадядо си, също трябва да ги регистрирате. За кратера ще отидете в археологически музей, а за бабиния сукман - в етнографски. Ако имате ценни старопечатни книги, трябва да ги регистрирате в Народната библиотека. Ако книгите не са много ценни, но са по-стари от 100 години, пак трябва да ги регистрирате, защото, както стана дума,

критерий за ценност е възрастта, а не нещо друго.

Ако имате картина или рисунка, примерно от Илия Петров, трябва да видите кога е рисувана. Ако е отпреди 1964 г., трябва да тичате да я регистрирате, защото е културна ценност. Ако е от по-късно, не е. Засега, но ще стане. Трябва да внимавате и да следите да не изпуснете срока. Така е според новия НК. Според стария наказания се предвиждат само за незаконно притежание на археологически паметници, но сега вече всяка антика може да ви отведе до затвора.

Естествено регистрациите няма да бъдат безплатни. Експертна оценка на един документ в Народната библиотека струва 5 лв. Ако имате повече стари книги, трябва да си направите сметката. Вероятно всеки музей ще си има тарифа за отделните културни паметници. Ако взимат по 5 лв. на монета, на някои нумизмати регистрацията ще им излезе все едно, че си купуват колекцията. А собствениците на антикварни магазини сигурно вече са в истерията.

Преди години на "Раковски", точно до СДС-то, имаше клуб на нумизматите. На едни маси разни чичовци продаваха насипно римски колониални монети по 20-30 ст. едната. Става дума за масови медни монети без никаква нумизматична стойност. Ако сте си направили такава колекция, трябва да помислите дали да я регистрирате, или да я изхвърлите. Иначе до шест години зад решетките.

Много такива монети излизат от нивите по поречието на Марица и на други места в Южна България. Около Харманли преди години беше пълно с ентусиасти, които обикаляха с металотърсачи по къра и обикновено се прибираха с по няколко ръждиви петачета. После веднъж седмично в едно кафене предлагаха каквото са намерили на прекупвачи. В няколко града има такива тържища.

Едното е във Велико Търново. Преди десетина години беше всеки първи вторник от месеца в културния дом. Там имаше всичко - римски гърнета и антични керамични лампи, стари ютии, оръжия, икони, марки, монети и т.н. Помня, че римските гърнета бяха по 15 лв. Сигурно част от стоката е била и от иманярски разкопки, но както веднъж ми обясни един от търговците: "Тука се предлагат само боклуци, сериозните неща са на друго място." По новия НК всеки, който си е купил нещо оттам и не го регистрира, е престъпник. На практика може да се окаже, че

във всеки втори български дом има престъпник.

Едва ли точно това са имали предвид авторите на новия НК, когато са мислили текстовете за културните ценности, но така излиза. За да се оправят нещата, изглежда ще трябва да се промени Законът за паметниците на културата. Според него културна ценност може да се окаже на практика всичко - от мраморния бюст на император Диоклетиан до бирената бутилка на братя Прошек от края на по-миналия век.

Текстовете за културните ценности в новия НК пораждат и леко параноични страхове, граничещи с конспиративни теории. Ако всички притежатели на културни ценности си ги регистрират, музеите ще се сдобият с безценна информация. За самите музеи тя може и да не е много важна, но за крадците и културната мафия тя е безценна, защото ще е ясно къде какво има. После те си знаят как да си го вземат. Така законодателят изправя колекционера пред тежък избор. Той при всички случаи трябва да трепери, защото, ако спази закона, рискува да се превърне в мишена за взломни кражби. Ефективността на МВР при разкриването на такива кражби е печално известна.

Има и още нещо. Публична тайна е, че на пазара на картини се предлагат и фалшификати. Със сигурност оригиналните картини на Давид Перец, Борис Денев и други стари майстори са по-малко от бройката им из разни частни колекции. Дали задължителната регистрация

няма да се окаже и начин за легитимиране на фалшификати?

Трудно ми е да повярвам, че културната мафия е чак толкова мощна, че да диктува лобистки текстове в Наказателния кодекс, но, както се казва в един стар виц, съмнението остава. Пред подобни недомислици човек може само да се чуди дали хората, които правят законите, са автентично глупави или преднамерено глупави.

Липсата на въображение е най-големият български културен проблем, пише Александър Балабанов преди почти век. И изглежда продължава да е прав.

Най-вероятно шумно изразените в медиите тревоги на колекционери, нумизмати и антиквари ще се окажат излишни. Спорните текстове в НК сигурно ще бъдат променени в парламента, защото част от тях в този вид са не само нелепи, но и неприложими.

В един най-широк смисъл глупостта също е култура.

Поради което и отделни големи глупости може да се третират като паметници на културата, т.е. като културни ценности по смисъла на закона. Ето защо си мисля, както има търговски регистър и имотен регистър, дали не би трябвало да се направи и национален регистър на административната глупост? В него да се описват глупави законодателни идеи и нормативни актове, глупави съдебни решения и друго такова творчество. Естествено, с подробности за техните автори. Би се получило интересно и забавно четиво. Административната глупост обикновено се стоварва на главата на гражданина като някаква анонимна неизбежност, като природно бедствие, което може само да бъде изтърпяно в очакване на по-добри дни. Но глупостта, особено на високо държавно равнище, никога не е анонимна. Тя си има автори и те са живи хора с имена и съдби, с професии, понякога и с научни титли. Като всеки творец авторът на една голяма глупост заслужава своята слава. Нека я получи.

Автор: Ясен Бориславов, в. "Сега"