Валери, не скачай от моста

"Аз ще се върна в Бургас, ще отида на бургаския мост, ще си закача една релса на врата, ще скоча и ще се удавя".

Недейте, г-н Симеонов. На кого ни оставяте? Та ние едва може да си представим ужасяващите последствия от подобна отчаяна и ненужна постъпка. Евентуалното лишаване от вашата ключова политическа фигура например би повишило гръмко децибелите по Черноморието, а ние, точно като вас, мислим, че звукът в курортите е много по-важен проблем от ниските заплати, образованието и здравеопазването. Също така вече свикнахме патриотите да са двама-трима и равномерно да разпределят общия невротичен заряд помежду си: кой иска да се върнем към еднополюсния модел? Да живеем пак сал с един бродещ сам озверял Волен Сидеров - не, мерси. Да не говорим за най-важното, онова, заради коeто сте проявили подобни самоубийствени амбиции - наистина ако няма да се строи в Пирин и вие от отчаяние посегнете на живота си, загубата е двойна - хем без застроена планина, хем без вицепремиер. Това би означавало, че трябва се качваме в планината пеша (а ние ходим в планината, защото за нас тя е кат цяло ескалатор, ама с пейзажи) и че определени крупни инвеститори няма примерно да спечелят еди-си-колко-милиона, а ще спечелят нам-колко-си-милиона. Не може така.

Впрочем, в един такъв сценарий, вие ще сте единственият човек, посегнал на живота си заради кабинково съоръжение.  

Има и по-добри начини една личност да остане в историята!

А извън тези мрачни прогнози, заканата на Симеонов е крайно притеснителна. Не защото ще бъде осъществена, а защото няма да чуете политик да каже нещо подобно за някакъв реален проблем. Представете си премиер или вицепремиер да заяви: "Ако не реша проблемите на хората с увреждания, ще се хвърля от моста". Или: "Ако не преровя старателно всичките сигнали на Босия и не разчистя министерството от корупция, скачам". Няма да чуете това. За "Юлен" може да си сложим релсата на врата, за Домусчиев ще си я окачим също, за хазартните босове директно политаме през перилата - но не и за лошия материал. 

Не и за него, не за тия отрепки. 

Автор: Райко Байчев