Гърция ще плати висока цена

След продължителни ожесточени дебати парламентът на Гърция все пак одобри допълнителното съкращаване на държавните разходи, което е задължително условие за получаването на поредния транш от финансовата помощ на ЕС и МВФ. Сега оставането на страната в еврозоната зависи изключително от чиновниците в Брюксел. В най-скоро време те трябва да се договорят относно допълнителното финансиране за Гърция, чиито икономически реформи не се вместват в утвърдения от ЕС график.

Съдбоносното за Гърция гласуване относно съкращаването на разходите с 13,5 милиарда евро продължи 14 часа и успя значително да обтегне нервите на гръцките депутати. Положителното решение по спорния законопроект бе осигурено със силите на едва две партии (социалистите и консерваторите) от трите, които влизат в коалицията. Дори сред членовете на тези две партии се намериха бунтари, които предпочетоха да поставят на риск своите партийни билети, като гласуваха „против”. В крайна сметка положителна оценка за новите икономии дадоха едва 153 от общо 300 парламентаристи, като 128 се обявиха „против”.

Сега от отпускането на забавения с пет месеца транш от 31,5 милиарда евро Гърция я дели единствено окончателното приемане на бюджета за 2013 г., което трябва да бъде направено още в неделя. След това своята дума трябва да кажат инспекторите от „тройката” (ЕК, ЕЦБ и МВФ). Те трябва да успеят да направят това до 16 ноември, защото иначе гръцката хазна ще опустее окончателно.

За особеното старание на Атина и готовността й да пожертва своя икономически ръст европейските власти може да отпуснат на Гърция допълнителни средства, като увеличат транша до 40 милиарда евро. Предполага се, че те тези финансови ресурси ще бъдат използвани за стимулиране на икономиката, която според някои анализатори, може да се свие с цели 9% през следващата година.

Гласуването в парламента бе предшествано от масови демонстрации в цялата страна, стигна се до сблъсъци с полицията и арести на протестиращи. За първи път от много години гръцката полиция трябваше да използва водни оръдия. Самите полицаи също са засегнати от съкращаването на бюджета – техните заплати ще бъдат намалени с около 20%.

Срещу съкращенията протестираше дори обслужващият персонал на парламента. Все пак техните заплати няма да бъдат намалени. Но на други държавни служители не им провървя. Някои от тях дори бяха принудени да прибягнат до необичайни форми на протест. 45 служители на Националната банка на Гърция, включително и високопоставени директори, обявиха намерението си предсрочно да се пенсионират, с което шокираха своето ръководство. Банкерите са недоволни от замразяването на своите заплати, които средно са около 5000 евро, а след плащането на всички данъци остават около 2900 евро.

Премиерът на Гърция Андонис Самарас уверява, че новото съкращаване на разходите ще е последно, но подобни обещания даваха и неговите двама предшественици. Гръцките граждани не вярват на сегашното ръководство в Атина за разлика от анализаторите.

„Това саниране наистина ще бъде последно, но не защото така обеща Самарас, а защото повече никой няма да гласува за подобни мерки. Атина вече свърши по-голямата част от своята работа и отпусканите за страната средства трябва да й стигнат до края на 2014 година. Сега в играта трябва да се включат министрите на финансите на страните от еврозоната. Те трябва да намерят начин да удължат поставените крайни срокове пред Гърция, тъй като в тяхната нереалистичност са уверени абсолютно всички”, посочва главният икономист от „Беренберг банк” Кристиан Шулц.

Следващата среща на министрите на финансите на страните от еврозоната е насрочена за 12 ноември, но експертите не очакват от нея някакъв „пробив”. За удължаването на срока за провеждането на реформи в Гърция ще са нужни още около 30 милиарда евро, като никой в Европа не гори от желание да ги даде.

РБК Дейли