Апетитът може да бъде контролиран чрез лазерна светлина

Активирайки или деактивирайки с лазерна светлина конкретни връзки между невроните в главния мозък на гризачите, учените принудили гладните животни да откажат храна.

„В хода на нашите изследвания ние открихме нов тип нервни клетки и връзки между тях, за съществуването на които дори не предполагахме. Това е поредното липсващо звено от знанията ни за работата на главния мозък“, разказва Сет Блекшоу, учен-невробиолог от университета „Джон Хопкинс“.

Първоначално изследователите отгледали опитни мишки, модифицирани на генно ниво по този начин, че нервните им клетки и връзките между тях да бъдат чувствителни към светлина. Когато лазерен лъч светлина с определена дължина на вълната и мощност осветявал избрани участъци на нервната тъкан на мозъка при гризачите, клетките или се активирали, или напротив – оставали в неактивно състояние, независимо от други дразнители. Тези клетки, поясняват учените, се намират в област от мозъка, наречена Bed Nucleus of the Stria Terminalis (BNST). Някои от синапсите при тях достигат хипоталамуса – важен участък от мозъка, оказващ влияние върху процесите на прием на храна и храносмилане.

Когато лазерът активирал невроните в BNST, опитните животни започвали да усещат силен глад и се нахвърляли лакомо на поднесената им храна.

„Необходимо е само да се включи лазерната светлина и гризачите започват лакомо да ядат, непреставайки, докато светлината не бъде изключена. Съвършено различно поведение имат гризачите при въздействие на други части от BNST участъка в мозъка им. Въпреки силния глад, те дори не докосват подадената им храна“, коментира Гарет Стубър от университета на Северна Каролина.

Новите изследвания ще помогнат на учените да се борят по-успешно с такива разстройства, като булимията, анорексията, затлъстяването.

Опитите предоставят нова информация за този тип заболявания, според която причината за някои от тях, за които досега се смяташе, че са свързани с разстройство на метаболизма, се оказва в проблемното изпращане на сигнали в някои части на главния мозък. Базирайки се на новите познания, учените се надяват да разработят по-ефективни лекарствени препарати за борба с болести от този тип.

Редактор: Анна Маринова