БКП - началото и краят

Коментар на редактора

Просто е гнусно, Наглярски!

Отговарям на очакванията на много български граждани. Това беше отговорът на бившия премиер Пламен Орешарски относно това защо реши да ...

Прочети повече

Така е то – на президентска кампания вместо да си говорим за идеи и политики, с които да подобрим живота в България и какво би могъл да помогне бъдещият президент в тази насока, има ли качествата да го направи, пак опряхме до комунизма. И ще е така, докато не го изкореним тотално.

Принципно не е хубаво да се вторачваме в миналото, защото пропускаме настоящето и проваляме бъдещето. Но миналото носи поуки и опит, ако не искаме да се повтаря и повтаря в бъдеще. Явно обаче искаме – след като поредният маскиран като „евроатлантик“ се готви да вземе важен пост в държавата. Да, за Цецка Цачева говоря. За такива като нея, които "са расли" в кариерата, защото са намерили начин как най-добре да се умилкват на силния на деня. Ако някой не вярва, да погледне рейтингът на парламента – тя му е председател. И рейтингът е такъв, защото хората добре виждат – парламент, президент, няма значение, става само това, което каже или не каже Бойко Борисов. На това му се казва диктатура. Години наред уж бягахме от това и пак там се върнахме. Затова и темата за комунизма и БКП е вечно актуална – защото пак, и пак, и пак се получава същата работа, за която сме измислили приказката „хубава работа, ама българска“. Докога?