Зверска катастрофа. Мъгла, стъкла, смачкани автомобили, обърнати камиони, жертви и десетки хора, оцелели на косъм. И там някъде винаги успява да се подаде някой микрофон, "безстрашно" мушнат пред лицето на човек, който току-що е оцелял в тази катастрофа, преди минути пред очите му е умрял човек, а покрай него са крещяли за помощ други пострадали. Каква е целта на този микрофон? Да ни накара да изпитаме жал? Гняв? Страх? Потрес?
Каква е функцията на микрофона, когато пред него стои треперещ човек в шок? Това ли е ексклузивността на журналистиката - да бръкнеш в прясната рана, за да изкараш онова, което е останало, от човек, който едва се държи на краката си?
Да, такава ни е професията - искаме винаги да сме първи, да сме максимално бързо там, където се случват събитията, някои от нас търсят истината, питат, ровят. Но други разчитат на човешката болка, за да "дръпнат" интереса и рейтинга към себе си. На каква цена обаче...
След чудовищните катастрофи на 10 ноември с над 80 превозни средства на АМ "Тракия", в която загинаха 12 души и десетки бяха ранени, единствената цел на колеги от различни медии беше да се доберат колкото се може по-близо до топлата кръв, до страданието и до тежката човешка болка. Въоръжени с микрофона, но някъде по пътя забравили елементарната журналистическа етика, която иначе бързо вадят от задния си джоб в далеч по-нечувствителни ситуации.
Колеги, слагам тук едно изречение, което или сте забравили, или никога не сте прочитали: "Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност." Няма да ви кажа къде го пише, ще си го намерите сами. Няма да ви казвам и какво означава - надявам се да го разберете сами. А ако не успеете да го разберете, по-добре си намерете друга работа.
Никой не иска да гледа плачещи хора насред катастрофи, никой не иска да слуша какво ще кажат най-близките на нечие погребение. Човешката мъка не е новина, нито изключителен журналистически материал. Крайно време е всички в тази професия да излезем от мъглата на собствените си лешоядски желания и да започнем да уважаваме човешкото. Рейтингът няма да пострада.
Автор: Неда Ковачева
