Забележете: Да се говори за бедността отдавна е десета глуха на медиите. Темата няма как да издържи на сензационния порой от прихващачите на внимание като катастрофи, кражби, убийства, търкалящи се в складове репортери, изписването на "Локо София" на мемориала на мира в Хирошима. В такава конкуренция данните на Евростат, че над 2 милиона българи живеят на ръба на социалното изключване в поголовна бедност, са някаква маргинална работа и фонов шум, който буди досада и бързо потапяне с натъпкани в джобовете камъни в новинарския поток.
Как бедността стана безинтересна?
Ето как: политическата адженда се фокусира върху прилепчиви теми в няколко оси - неолиберализъм-консерватизъм, Сорос и Антисорос, Путин и Тръмп и серията от битови инциденти, с които настъпателно се започва новинарска емисия. Eжедневната размазана кола по магистрала "Тракия" се превърна в информационен дар и рейтингообразуващ фактор, от който никой не иска да си лиши. Но вероятно най-големият проблем е, че новите леви движения се концентрираха върху проблемите за правата, ЛГБТ общностите, сексуалните издевателства на #MeToo и един креслив порив към виктимизация, в който оскърбените и унижените не са презряната работническа класа, която продължава да съществува и да се пържи в собствен си сос на 500 лева заплата и 700 лева разходи, а онези, чиито в повечето случаи безпроблемно икономическо съществуване е накърнено от терзанията по смяна на пола. В това отношение новите леви извършиха изключително наивна подмяна по пирамидата на Маслоу, а и на самия Маркс - фокусът попадна върху високите стъпала, когато самите основи продължават да стоят разнебитени, но всеки гнусливо бяга от досега с тях. Бедността стана немодерна.
И не само немодерна: стана неразбираема и неразказуема. В политическия наратив бедността е резултат не от несправедливост, а от сто процентов погрешно изживян живот. Провалът не е системен, а личен. Вместо сбъдване на тоталитарната амбиция за монетарен успех, си се сгромолясал на дъното и сега трябва да теглиш така, както се тегли в ада, но приживе, че да се подготвиш навреме. А медиите комфористки удостиха социалното изключване с невнимание: На бедността се гледа само отгоре, през статистика. Дроново наблюдение. Един Карбовски не е достатъчен, друг няма. А за него лекомислено се махва с ръка, че видиш ли все по дъната ходил, нямало ли друга работа. Два милиона маргинали изглежда не са ви достатъчни. Абе стига, дай да видим какво е рекъл Путин, Орбан и Барозу и да помислим как да се ориентираме геополитически.
Разбрах, спирам, да не се мъчим. Иначе Путин каза, че...
Автор: Райко Байчев
