На дъното

Как бедността стана безинтересна? 

Ето как: политическата адженда се фокусира върху прилепчиви теми в няколко оси - неолиберализъм-консерватизъм, Сорос и Антисорос, Путин и Тръмп и серията от битови инциденти, с които настъпателно се започва новинарска емисия. Eжедневната размазана кола по магистрала "Тракия" се превърна в информационен дар и рейтингообразуващ фактор, от който никой не иска да си лиши. Но вероятно най-големият проблем е, че новите леви движения се концентрираха върху проблемите за правата, ЛГБТ общностите, сексуалните издевателства на #MeToo и един креслив порив към виктимизация, в който оскърбените и унижените не са презряната работническа класа, която продължава да съществува и да се пържи в собствен си сос на 500 лева заплата и 700 лева разходи, а онези, чиито в повечето случаи безпроблемно икономическо съществуване е накърнено от терзанията по смяна на пола. В това отношение новите леви извършиха изключително наивна подмяна по пирамидата на Маслоу, а и на самия Маркс - фокусът попадна върху високите стъпала, когато самите основи продължават да стоят разнебитени, но всеки гнусливо бяга от досега с тях. Бедността стана немодерна.

И не само немодерна: стана неразбираема и неразказуема. В политическия наратив бедността е резултат не от несправедливост, а от сто процентов погрешно изживян живот. Провалът не е системен, а личен. Вместо сбъдване на тоталитарната амбиция за монетарен успех, си се сгромолясал на дъното и сега трябва да теглиш така, както се тегли в ада, но приживе, че да се подготвиш навреме. А медиите комфористки удостиха социалното изключване с невнимание: На бедността се гледа само отгоре, през статистика. Дроново наблюдение. Един Карбовски не е достатъчен, друг няма. А за него лекомислено се махва с ръка, че видиш ли все по дъната ходил, нямало ли друга работа. Два милиона маргинали изглежда не са ви достатъчни. Абе стига, дай да видим какво е рекъл Путин, Орбан и Барозу и да помислим как да се ориентираме геополитически. 

Разбрах, спирам, да не се мъчим. Иначе Путин каза, че...

Автор: Райко Байчев