Роби Уилямс и политическите психопати

Вярно, наистина има хора, които си представят как Путин и Роби Уилямс сядат в Кремъл и започват да мислят (консултират ги Жерар Депардийо и Александър Дугин) как да нанесат злокобен удар върху Запада: решават че най ще боли, когато любимото британско дете изпее три песни в сърцето на Москва, акт от новата студена война, която непрекъснато се води, защото...защото трябва да се води. 

Големият проблем на хората, които се интересуват от политика, е че след определен период от време започват да се интересуват само от политика. Започва да им се струва, че всичко извън политиката - футболът, музиката, киното, забавленията - е на практика политика. За тях футболът е просто поредният повод да поговорим за политика, той е така дълбоко свързан с политиката, че докато с едното полукълбо следим мача, другото трябва да осъщестява бързи невронни връзки, отвеждащи ни към голямата политика. Върху всяка човешка дейност е полепнал невидимия пласт на политиката и само погледа на истински призваните може да проникне в него. Вие, които гледате мачове просто заради играта, сте жертва на обстоятелствата - твърде много се впечатлявате от пасове, центрирания, голове и напрежения - издигнете се над зрелището на стадиона и кажете нещо за Русия, за правата на лесбийките там, за самодържавието на Путин. 

И верно, тоя Роби Уилямс...Едно време средният пръст беше просто среден пръст. Нещо ти скимнало, не си бил на кеф, подразнили са те или точно обратното - толкова ти е хубаво, че просто размахваш среден пръст на тоя и оня. Ако тоя отсреща пък и той ти отвърне със среден пръст ти става хептен добре, поздравили сте се значи, ведро настроение. Сега средният пръст е някакъв неописуем скандал, крайно обиден жест, анахронизъм. Знак от забравени времена, които отдавна е трябвало да бъдат изкоронени - вече всичко, което се прави, трябва предварително да се опипва с бяла лабораторна ръкавица. Роби Уилямс направил неприличен знак - скрийте очите на децата, спрете телевизора, после напишете във Facebook, че сте много възмутени.

Светът е много странна смесица между пълна разюзданост и бабешко морализатарстване. Let me entertain you е вече невъзможен призив. Не можеш да забавляваш просто така. Нищо не е просто така. В този смисъл и към това мислене един среден пръст никога не е излишен. 

Автор: Райко Байчев