Сега е времето да искаме от Русия

27.03.2018 11:10 11479

Снимка: БГНЕС

Започна се – вече близо 20 държави, 15 от които в Европа (включително Македония), решиха да изгонят руски дипломати заради атаката в Солсбъри, при която бяха отровени бившият служител на ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, а за изследвания в болница постъпиха над 100 души.

Коментар на редактора

Нямаме друга поза пред Ердоган освен "партер"

Всички много ни хвалят, че успяхме да уредим среща с Реджеп Ердоган, но на нея е абсурдно да повдигаме двустранни въпроси – като ...

Прочети повече

Това е рядка възможност за активна дипломация, но въпреки всички хвалебствия какъв регионален лидер е Бойко Борисов, засега няма никакви индикации за такова нещо.

Каква е възможността – кристално ясно е, че Русия е под натиск, при това от цял свят. Такива отзовавания на дипломати са нещо незапомнено и нищо чудно да последват и други мерки. И въпреки всички приказки как увеличаващите се като тежест санкции на Запада спрямо руската икономика не плащат Русия, нещата там вървят към снижаване на жизнения стандарт. А по-ниският жизнен стандарт е рецепта за неприятности – дори в известната със своя патриотизъм и стоически инат Русия. Защото да се търпи известно време, дори дълго време, може, но не може да се търпи вечно, макар и санкциите да съживиха някои икономически сектори в Русия като селското стопанство - заради ограниченията там, наложени всъщност от Москва. Особено когато немалка част от бюджета на Русия и при това положение е "засекретен" (по данни на Forbes става въпрос за общо 30% от разходите в бюджета за 2018 година), т.е. тези пари най-вероятно отиват за военния сектор. Всички знаем как свърши надпреварата във въоръжаването между САЩ и СССР.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Именно сега, когато няма никакви индикации, че натискът ще бъде скоро прекратен, е време България да се задейства на полето на дипломацията, да почне да търси най-добрият вариант да поиска от Русия своето. Например – започване на преговори за договаряне на по-изгодна цена на газа. В замяна, като председател на ЕС, бихме могли да потърсим възможност за реална среща между Брюксел и Москва по подобие на тази с Ердоган и там да започне конкретен преговорен процес. Защото сега повече от всеки друг път руската икономика зависи от износа на газ и петрол, а в четвъртия си мандат кабинетът на Ангела Меркел официално започна изпълнението на нова енергийна стратегия, с която да намали изключително зависимостта си от руските енергийни източници. Което значи свиване на търсенето – така пада и цената на предлаганото, съгласно базовите принципи на икономиката. Прибавяме и вдигането на перата на "американския ястреб" и перспективите за по-сериозен натиск срещу Русия са повече от ясно видими в минимум краткосрочен аспект.

На хартия изглежда много логично. Но на практика отношенията ни с Русия на полето на дипломацията не са такива, каквито са с Турция. С Русия имаме още по-явно подчинена позиция – да напомним само визитата на патриарх Кирил и лекцията, която дръпна на благоговейно мълчащия ни президент. Точно както по отношение на Турция, и по отношение на Русия нямаме топките да си защитим интереса - в България още има твърде много предатели на достатъчно високи постове, които защитават само интересите на тези, с чиято "неоценима" помощ са се "издигнали" на високо. А само интересът ни трябва да е най-важен – нашият, не този на Русия, на САЩ, на Германия, на "приятелите" Юнкер и Туск. Но капацитетът ни стига само да търсим някой клон под задника си ...