Преди да се спра на някои странности в психологическата експертиза по случая "Петрохан-Околчица" - едно уточнение.
То е, че разследването по-скоро върви в правдоподобната посока. А казусът около Ивайло Калушев се превърна в тест за интелигентност, който мнозина не издържаха. Говоря най-вече за хората, които все още поддържат тезата за "добрия рейнджър в планината" и се насърчват едни други в собствения си балон, който отлита във все по-налудни облаци.
А сега експертизата.
Тя е дълга 152 страници, подписана е от психолозите Росен Йорданов и д-р Любка Христова-Минчева, психиатърът доц. д-р Владимир Велинов и теологът проф. Иван Желев. Те са я изготвили в качеството си на вещи лица и експерти в своята област, тоест именно като учени. Експертизата бе публикувана първо в две медии, което е истинско безобразие, понеже включва данни за малолетни жертви на насилие и подробности, които е незаконно да бъдат разгласявани. За тях тук няма да говорим - най-вероятно вече сте прочели информацията, преработена в статии.
Психологическото изследване борави с изобилно количество данни, разговори, фрагменти, улики, предмети, спомени. Авторите подчертават сложността и обема на задачата, огромното количество информация, макар че на места не е трудно да се забележи, че искат и да се похвалят. Заявили са, че са "възприели аналитичен подход, характерен за възрастовата и консултативна психология". Какво е очакването тогава? Че ще разследваме именно от експертна гледна точка един дълбинен чудовищен свят и че в него ще навлязат хладните експертни оръжия на науката.
Предстои обаче изненада. Докладът принципно се движи в научен тон. Но не един, два или три пъти, а притеснително често дерайлира от експертните релси и се превръща в чиста проба публицистика. Даже в нещо повече - в темпераментно писане в духа на социалните мрежи.
Например хем можем да прочетем, че Калушев се опитва чрез психологични манипулации "да снеме общественото табу върху патологичното си влечение, което на свой ред да интроецира в самоуважение", (експертен стил и най-вероятно: истина), хем изведнъж изниква изречението, че, цитирам, "Ралица Асенова, майка на простреляния от Калушев Николай Златков, в пряк и преносен смисъл се е държала като сводник на децата си". Това изречение не е чужд цитат, не са думи от интервю или разпит на близък или познат. Не, просто авторите на доклада, вещите лица, експертите именно, са написали тъкмо това: "като сводник на децата си". Това може да го напише някой по-ядосан журналист или инфлуенсър във Фейса, а не психолози - каква криминално-съдебна стойност може да има подобно изречение? И какво означава, че е била сводник "в пряк смисъл"? Ами в пряк смисъл значи, че директно е търсила клиенти за сина си срещу заплащане, което вярно ли е? А иначе че лично на мен, пък и на много други, ни изглежда, че Асенова е напълно безотговорен родител; че самообладанието ѝ в месеците след убийствата идва не от смелост, а от същата хлад, с която е преотстъпила детето си за отглеждане на някой друг; че превърна неспособността да приеме вината си в обществена кауза и стигна дотам, че вдигна паметник или на убиеца на сина си (почти сигурно), или на човека, поставил сина ѝ в изключително опасни обстоятелства, довели до неговата смърт (алтернативния вариант) - всичко това е отделен въпрос. Тези изрази можем да си ги позволим ние, страничните наблюдатели. Когато експерти психолози пишат съдебен доклад и използват подобни фрази обаче изглежда твърде притеснително.
Ето още находки от доклада:
"Яни Макулев – бащата на простреляния от Калушев Алекс Макулев, който с първоначално публично декларираната си безусловна вяра в убиеца на сина си, показа нагледно неподозирани за здравия разум нива на родителска безотговорност и едновременно с това дълбочината на покварата в отношенията между Ивайло Калушев и семейство Макулеви". Това какво е? Доклад на вещи лица? Фейсбук статус? Какво изобщо означава фразата "неподозирани за здравия разум" от експертна гледна точка?
По някое време пък ясно проличава, че психолозите са набрали твърде много на майката на Ивайло Калушев. И са започнали директно да ѝ отмъщават в самия доклад за това, че е била по-скоро "либерално-незаангажиран" родител. Ето какво гласи един пасаж за нея:
"Ако разгледаме внимателно структурата, ключовите думи и използвани езикови похвати, отразяващи речевия стил и имплицитно заложения смисъл в нейните показания, ще откроим на първо място, че текстът (става дума за показанията на Стела Димитрова-Майсторова, бел. авт) изобилства от семантични категории, отнасящи се за интензивност, сравнения, градация и оценка, целящи да хиперболизират образа на сина ѝ. В мета-посланията на използваните от нея думи и героизиращи фрази, освен типичната в едно прощално слово патетика, прозира изразен аперцептивен пиетет към идеализация на неговите интелектуални и морални качества или постижения, които далеч надхвърлят общите стандарти и нива." Ще кажеш, че това е първата майка, която идеализира сина си, особено пък след края на неговия живот. Какво да каже майката на ченгетата за Калушев - "Беше си мръсник от малък"? И това е само началото - по-нататък психолозите директно минават в открито нападение срещу майката, така сякаш тяхната основна цел е "да ѝ сипят" (използвам тази дума, защото тъкмо това правят), отколкото да се придържат към прецизния анализ.
Но най-голямата изненада е в самия завършек на експертния доклад. Тогава полемичната страст на експертите-психолози намира най-популярния си обществен излаз - политиката. Докладът се превръща в нещо като сладострастен линч и реквием за ПП-ДБ. Ето конкретен цитат:
"Калушев е парадирал пред свидетели за близки познанства с Христо Иванов и Иво Прокопиев. А години преди официалното създаване на политическа партия "Да България" е показвал на свидетел списък с одобрени от него имена, които впоследствие са оглавили депутатските листи на партията. Малко преди завръщането си от Мексико е впечатлил с "качествата си" дори и небезизвестния деятел за каузата на "Продължаваме промяната" Петко Петков (бащата на екс-премиера Кирил Петков), който изразявал публично желание, отново пред свидетел, да го ангажира за политическата си кауза. Излагайки тези факти смятаме, че е много вероятно внезапното и крайно нежелано като цяло завръщане на Калушев и групата му в България през 2019 г., да е станало значително по-приемливо за него, в перспективата на благосклонността и протекциите, на които е можел да разчита, че политическите му "благодетели" биха могли да му осигурят. Всъщност веднага след като се сформира правителството доминирано от ПП-ДБ през 2022 г., те без съмнение му сътрудничат активно (не се налага да изброяваме подробно примерите, защото повечето са публично известни) с поредица от ходатайства, меморандуми и разрешителни, за да камуфлира успешно престъпното си съществуване, барикадиран зад инсигниите на държавната власт и мнимите благородни каузи в бутафорните си организации (видно от чатове между Калушев и различни представители на коалицията като Тома Белев и други симпатизанти, снимани от Калушев)."
Ако попаднете някъде на горния откъс и ви зададат въпроса откъде е почерпен той, дали би ви хрумнало, че е публикуван в психологическа експертиза на вещи лица по делото "Петрохан"? Или е част от обикновена вестникарска хроника, в която Валерия Велева - да кажем - коли и беси? И тук въпросът пак е именно професионален - иначе начинът, по който ключови фигури от ПП-ДБ продължават да поддържат катастрофалните си реакции по случая е наистина потресаващ. Божидар Божанов например заяви преди дни, че "Дейността на Калушев е меко казано укорима". Страшно заключение! Много деликатен този Божанов - "меко казано укорима" за дейност, изглежда довела до шесторна смърт с четирима възрастни и две деца, простреляни в главите?
И все пак, колкото и дълбок да е този denial в същите партийни кръгове (те не успяха да асимилират и признаят вината си за Сглобката, какво остава за това престъпление), пак да попитам: откога криминалната психология се отдава на чиста политическа публицистика в докладите си? Каква е нейната съдебна стойност? Да, повече от занимателно е, че определени кръгове са гледали на Калушев като на либералната баба Ванга, но вместо в Петрич горе на Петрохан; пак толкова отчайващо е, че избирателите им са склонни да си затварят очите вече седем месеца пред ужасно претъпление, само да не накърнят изначалната невинност на своите непогрешими любимци: какво обаче ни носи това в експертен смисъл?
С една дума, докладът хем успява наистина да освети различни важни детайли от случая, които никак не са за пренебрегване, хем замъглява други със собствената си полемика. Човек остава с впечатлението, че някой патетичен непрофесионалист е писал върху иначе експертните наблюдения на добър наблюдател. Впрочем, предвид стила на водене на пресконференцията, не е трудно да се предположим кой е първият и кои са вторите. Много е възможно ролите да са били поделени директно по откъси, защото в доклада има и изключителни находки, които са описани точно и на място. И си личи, когато добрият и съвестен автор се е редувал с лошия. Знаем само кой не е съвестният. Все пак за по-голяма убедителност Росен Йорданов по едно време взе да вика на пресконференцията "100 процента!". Така изглежда той показа какво значи професонализъм, експертност и дълбоки психологически знания. На сто процента беше прав.
Автор: Райко Байчев
