В училище трябва не бой, а характер!

Коментар на редактора

Местан има право - но не много

"Прякото допитване до народа изглежда, че не може да се постави под съмнение и все пак, привидната демократичност на една процедура не ...

Прочети повече

Така ще е, докато даваме повече пари за полицаи, отколкото за образование. Така ще е, докато премиерът на държавата казва как "цели поколения ги мързи да учат и да се усъвършенстват", а не погледне какво може да направи, за да не се случва така. Все пак образователният ни министър си остана на поста, въпреки че каза пред учениците на СОУ „Христо Ботев” във Враца за Фредерик-Жолио Кюри, че се оженил за Мария Кюри само заради името ѝ, както и че Михаил Ломоносов не е направил нищо особено. Такива "държавници" си заслужават боя.

Вината на държавата за образованието е факт неоспорим – най-вече с абсурдното връзване на ръцете на учители и директори заради делегираните бюджети. Както образованието, така и здравеопазването бяха превърнати в еквиваленти на съкровищницата на Чичо Скрудж – първо паричките, другото – майната му. Съответно "Педагогика" редовно учат хора с тройки на приемните изпити. Също толкова неоспорим факт е и индивидуалната вина на куп родители, които имат акъл да мислят само за "онези три неща", вместо да се погрижат децата им да станат хора.

Но не съм съгласен, че и учителите нямат вина. Да, те са вързани от закони, правила и норми. Да, те не са добре платени. Да, те са претоварени с работа – кой не е. Но също толкова абсурдно е 35-40 годишен мъж да вика медиите, защото не може да се оправи с 14-годишно момиченце. И на всичкото отгоре в ефир да обяснява как за него не било вариант да съди за нападение същата тази „девойка”. Вариант е обаче да викне журналистите да покажат собствената му безпомощност и да си излеем всичко на "системата".

Авторитет се гради. Уважение се заслужава. И начин винаги, винаги има, стига да има желание. Ще дам и следният пример – американският филм Freedom Writers (Гласове на свободата), където главната роля се играе от Хилари Суонк. Той е правен по действителен случай. В него младата учителка Ерин Груел обучава клас от, меко казано, „рискови ученици”. На нея се пада задачата да налее малко мозък в главата на вечно готови да се бият до смърт хлапета, които идват на училище за малко почивка от гангстерските войни на улицата. Подходът на учителката е нестандартен – за нестандартни деца (бел. ред. - изрично не казвам какъв, по-добре да се види във филма. И не, не е шамарена фабрика - учителката е по-крехка от кажи-речи всички свои възпитаници). Резултатът – всички ученици на Ерин завършват гимназията, а повечето постъпват в колеж.

Оправдателен режим

Моника Маковей била прокурор по времето на Николае Чаушеско и преследвала дисиденти – затова не трябва да гледаме на нея като на ...

Прочети повече

Така че - въпрос на характер, на учителя. А държавата трябва да създаде условията за такива характери – като Ерин Груел. Защото да си учител е призвание! Призвание на характера. И когато учителят сам не се уважава, няма да го уважават и учениците му.