Руската пропаганда за войната в Украйна - основни техники и опорни точки

И ако военните действия в Украйна имаха, а и продължават да имат, обрати, отстъпления, провалени операции и изненадващи удари, то по същия начин руската пропаганда променяше стратегията по отношение на начина, по който оправдаваше нахлуването в Украйна.

Извънредните военни положения са тъкмо онзи момент, в който всяка власт се авторитаризира - а ако е била такава още преди войната, то достига до нови пропагандни и нетърпящи възражение предели, които са били немислими преди. Именно това се случи с Русия, а войната до този момент премина през няколко основни пропагандни маневри. 

Ето какви бяха те:

Най-напред, да разгледаме речта на Путин на 24-ти февруари, с която обяви военните действия. Първата част от нея беше свързана с големия геополитически конфликт с разширяването на НАТО. Тогава Путин изговори много неща, но общият извод от тях беше, че той всъщност напълно отхвърля възможността на която и да е държава от постсъветското пространство да вземе суверенно решение за присъединяване към военния съюз.

Решение, за което държави като Полша, Унгария и Чехия например, имат толкова очевидно основание, че опитът тяхната суверенна воля да бъде оспорена изглежда повече от притеснителен. Примерът с тях е особено скандален, понеже Путин, а и целият руски политически елит, обяви, че границите на НАТО трябва да се върнат до 1997-а година. Тоест оспори се дори актът на присъединяване на въпросните три държави (Полша, Унгария и Чехия влизат в НАТО през 1999-та). А всяка от тях, както е известно, има твърде травматичен опит в общата съветска история (Унгарското въстание 1956 година, Пражката пролет - 1968 година, декемврийските бунтове в Полша - 1970 година) и има очевидни основания да търси защита на Запад, след като предишният ѝ източен съюзник е действал с танкове и насилие спрямо тях няколко десетилетия по-рано. В никоя от тези държави няма и особена носталгия към съветските времена. Но дори тяхното членство в НАТО беше поставено под въпрос от Путин. Така сякаш ако една държава географски попада в буферна зона между НАТО и Русия, то тя завинаги трябва да стои в неопределеността и риск на същата буферна зона, за да не притеснява руския си съсед. И въпросът за сигурността на този руски съсед е по-важен от въпроса за сигурността на тази държава. 

За забравилите - България също е в кюпа. Защото сме в НАТО от 2004 година. И сме си известни като 16-тата република от време оно.

Украйна като "историческа грешка"

Но ако конфликтът НАТО - Русия би могъл да изглежда разбираем, доколкото геополитическите сблъсъци приличат на шахматните, то речта на Путин по отношение на Украйна беше невероятен исторически пирует. Най-общо Путин отчете Украйна като историческа грешка, като серия от "излишни подаръци", правени от съветските лидери - първо от Ленин, после от Хрушчов, след това от Горбачов. Чисто и просто стана ясно, че руската власт гледа със смесица от недоверие и присмех към обстоятелството, че Украйна е независима държава и като цяло съществува. И стана ясно, че Русия ще се опита да поправи тази "грешка на предците" с оръжие.

"Гладомор"-ът, разбира се, не присъстваше в този исторически преглед: нещо, което е норма за всяка пропаганда; да използва само онези историческа обстоятелства, които могат да обслужват военните действия, и да си спестява онези, които биха могли да ѝ попречат. Не присъстваше и в съзнанието, а явно и в съвестта, на 8 български евродепутати - до болка познати лица.

Така или иначе, оказа се, че Русия има претенции не само към рускоговорящите части на Украйна, но и към основанието да съществува подобна държава въобще. По този начин пропагандата формира следната триада - поправяне на историческата грешка, демилитаризация и денацификация.

Свързването на Украйна с нацизма беше особено удобно. "Азов" действително прокламираха сходна с нацистката идеология (и все пак само човек, който няма никаква представа от нацизма, би могъл да не види ключовите разлики между нацистка Германия и съвременна Украйна), което беше достатъчно Украйна да бъде обявена за нацистка държава. Това се оказа достатъчно, за да може инвазията да бъде оправдана у дома, с код "Великата отечествена война", второ издание. Паралелът не издържа на няколко нива - днешният азовски нацизъм е все пак твърде далеч от историческия; насилието в Донбас е факт, но се случи в режима на необявени като такива, но реални военни действия, които избухнаха след руското влизане в Крим, при които се обстрелват и двете страни и дават жертви; и прочие отчетливи разлики. Във военен план обаче пропагандата цели друго - да обяви ситуация на геноцид, да обяви геноцида за нацистки, и да изпрати над 200 000 военни директно към Киев. А по отношение на измеренията на въпросния геноцид се появиха десетки съмнения, с най-интересното от които може да се запознаете тук.

"Киев за три дни"

Следващият ход на военно-пропагандните действия би могъл да се нарече "Киев за три дни". Най-общо Путин се опита да създаде впечатлението, че е абсолютно неизбежно Украйна да рухне за отрицателно време. По тази причина и той на няколко пъти призова украинските военни да направят държавен преврат; да се предадат и заедно с руските да "свалят нацистката власт". 

Неслучайно и ключови геополитически анализатори в България - разбирай бивши агенти на Държавна сигурност - обявяваха непрекъснато, че войната ще свърши "до две седмици", "до един месец", "в края на март" и прочие предсказания, които не се сбъднаха. Пропагандният ход тук целеше да се пророкува очевидна обреченост на Украйна и тази обреченост да провокира пасивност в останалите държави. В онези месеци за мощта на руската армия се говореше като за непреодолима сила, въпреки че макар и по-малка държава, Украйна има близо 44 милиона души население, води битка на собствена територия, има моралното превъзходство, което притежава всяка защитаваща се страна, използва огромни количества западно оръжие, както и логистично-сателитните възможности на натовското разузнаване. 

Всъщност още на пресконференцията, която Путин даде с Макрон малко преди старта на войната, руският диктатор заяви, че добре разбира, че силите на НАТО превъзхождат военно силите на Русия. Но подчерта, че Русия е по-силна на ядрено ниво. Това обстоятелство даде възможност на пропагандата да заговори за ядрено оръжие от самото начало на войната; теза, която се повтаря периодично, за да всява страх, въпреки, че до момента няма никакви признаци Русия да поеме световния риск да използва ядрено оръжие; риск, който засяга и собственото ѝ съществуване. 

"Това не е война между Русия и Украйна, това е война между САЩ и Русия"

Ключово изречение, което се повтаря до откат и претендира за дълбоко откровение. Действително, инвазията в Украйна е резултат и от мащабния геополитически сблъсък между Запада и Русия. В същото време, казано по този начин, изречението някак отнема от целия конфликт най-важното: жертвите. А те са украински. И много от тях са цивилни. И бежанските вълни са от милиони.

Тази пропагандна техника има за цел да предложи версия, която да заглуши очевидния факт: че каквито и геополитически конфликти да има, след 24-ти февруари започна военно нападение на една по-силна държава над една по-слаба. И понеже за зла беда тя е географския и политически център на този конфликт, то, предполага се, самата украинска държава трябва да носи "своя кръст" заради това, че е станала арена на този конфликт и е избрала страна от нея. 

Прегледано през този пропаганден ход, клането в Буча например, би трябвало да изглежда като закономерно следствие от "войната между САЩ и Русия". И летящите ракети към цялата украинска инфраструктура не са унищожение, а пак продукт на войната между две геополитически сили. А влизането с танкове в Крим се дължи на "цветния Майдан", организиран от вражеския лагер. Скритият ампломб на тази опорна точка е и в стремежа да предизвика отстъпление срещу руската инвазия от страна на други държави, понеже те биха могли да възприемат конфликта като сблъсък на така или иначе равни една на друга сили. Унищожението обаче е именно за сметка на Украйна. Така че ако трябва да допълним пропагандното изречение и да го доближим малко повече към истината, то би звучало така: "Това е война на Русия срещу Украйна, заради това, че Украйна избра да се присъедини към западната геополитическа сфера на влияние, каквото право тя има, но според Русия няма". 

От нацизъм към сатанизъм 

В края на лятото, когато вече бе съвсем сигурно, че войната нито ще свърши бързо, нито че има каквито и да било гаранции за руски успех, пропагандата придоби изумителен обрат. За демилитаризация и денацификация спря да се говори - вече ще чуете твърде рядко подобни опорни точки. Вместо това руският патриарх, самият Путин, Кадиров, а и много други, започнаха да говорят за "сатанистки Запад" и "сатанистка Украйна". А войната, през прозореца на пропагандата, започна да се представя като свещен поход, в който истинският християнски руски свят се изправя срещу дяволските изчадия и извращения на Запада. Целта беше инвазията да придобие библейски вид, митично сражение в чист вид, в което съседна Украйна се е предала на сатанистките сили, докато вярваща Русия я прочиства със светена вода и свещени танкове; нещо като военен екзорсизъм.

Идеите на Дугин влязоха в употреба, а либерализмът, секуларизацията, човешките права и свободи, въобще всичко, което Европа представлява, се оказа продукт на нечисти сили. Европа се представя като "свят на джендърите", а Русия - "свят на семейството и християнството", въпреки че Русия държи едно от челните места по разводи в света и е една от държавите, която преживява сериозна криза именно по отношение на семейството. И въпреки че джендър идеологията е изключително малък фрагмент от европейските ценности и достижения; фрагмент, който беше сложен под лупа, за да окарикатури представата за европейски ценности; ценности, които са всъщност много по-широки, дълбоки и най-вече общочовешки. Сатанистките залитания впрочем стигнаха дотам, че дори Министерството на културата на Русия да поиска забрана за "Хари Потър", понеже в него имало, според същото министерство, "пропаганда за магьосничество и сатанизъм". 

ОЩЕ: Кремъл с нови указания към пропагандаторите: Новата опорка е "Путин е пророк"

Всъщност ставащото днес изключително много прилича на пропагандния свят от времената на Желязната завеса; и известни фрази от миналото, които години наред звучаха като отчетливи абсурди, се завърнаха отново със същата нелепост, но и мощ, доколкото пропагандните действия са лесно смилаеми, прилепчиви и въздействащи. 

Какво предстои?

Да се прогнозират ходовете на пропагандната война е трудно: просто защото нейните възможности са неизчерпаеми. Настъпи ли моментът, в който информацията да се монополизира от държавата, то вече всичко е свършено - тя може да прави и казва каквото намери за добре. Русия разполага действително с множество пропагандни възможности: може да цитира големите победи от близкото минало и да спестява големите разгроми; може да използва съветското миналото по удобен начин; да използва различни популярни носталгии и да паразитира върху тях; да превърне християнството във фундаменталистки кръстоносен поход (макар и срещу християнски държави). Ветрилото от възможности е много широко и тепърва ще ставаме свидетели на фрапантни преиначавания както на настоящето, така и на миналото.

И някои примери - брутално смешни за едни, страшна действителност за други

Имало ли е изгорен жив българин Иван Милев през 2014 г. в Украйна? Срив на руските опорки

Руската пропаганда тръгна да "денацифицира" и Казахстан (ВИДЕО)

На първо място Русия, но в натовска екипировка - Рогозин блести (ВИДЕО и СНИМКИ)

Руска пропагандистка за Украйна: Неприлично голяма страна, трябва да я намалим (ВИДЕО)

Олигофренска шега от зам.-председател на партията на Путин към дете за Коледа (ВИДЕО)

P.S. - Един любопитен случай

Тази година в Actualno.com се случи нещо твърде интересно. Нашата медия попадна в изследване на ФХСИ като един от сайтове, който влиза в ТОП 5 на каналите, които извършват руска пропаганда. Причината: след като направихме проверка на използвания от учените метод, се оказа, че изследователите са използвали софтуер, който брои определени ключови думи, по чието насищане определя дали определена медия прави руска пропаганда. Избраните ключови думи обаче бяха повече от спорни - напр. употребата на фразите "денафицикация", "демилитаризация" и много други, които според изследването бяха сигурен белег, че определена медия обслужва определени пропагандни внушения. Според метода на изследването например току-що написаният текст би трябвало да е руска пропаганда, понеже включва доста от ключовите думи, които те бяха заложили като атестат и критерий за подобна дейност. 

Повече за спора ни с ФХСИ може да научите тук, техният отговор да прочетете тук, а с нашето последно заключение да се запознаете в тази статия.  

С любов от Русия: Уроци по пропаганда

ОЩЕ: Светът през 2022 година: Войната в Украйна - Давид бие Голиат с помощ от приятели