Рекордният за света търговски излишък на Китай предизвика щедри медийни похвали и голям ентусиазъм. „Уолстрийт Джърнъл“ споменава експортния излишък от над 1 трилион долара през първите 11 месеца на 2025 г. и обявява „експортното господство“ на Китай. „Файненшъл Таймс“ пише, че този важен етап говори за „индустриалната сила“ на нацията. „Ню Йорк Таймс“ видя успеха на Китай като отхвърляне на тарифната стратегия на президента Тръмп.
Има истина във всичко, което тези и други подобни издания пишат. Със сигурност постижението на Китай заслужава внимание не само заради мащаба си, но и като доказателство за това как Пекин е намерил начини да се справи, поне засега, с нарастващата враждебност на Америка и в по-малка степен на Европа към китайската търговия. Но зад тези вълнуващи цифри се крият значителни доказателства за неустойчивия характер на решенията на Китай за 2025 г. и всъщност за неговия фундаментален икономически модел.
Предвид американските пречки пред китайската търговия, много от които бяха наложени още от администрацията на Джо Байдън, пред Пекин имаше две икономически възможности. Със загубата на голяма част от най-големия и най-доходоносен експортен пазар, той би могъл да развие икономически растеж, базирани на вътрешния пазар или в солидни инвестиции от частните предприятия на страната, или би могъл да насочи експортния си фокус към други пазари в чужбина. Ръководството на страната избра втория подход и засега постигна значителен успех. Още: Китай ще покрива всички разходи по раждането на дете
Първоначално китайската индустрия се обърна към Европа за продажбите, загубени в САЩ. Още преди тази промяна Европейският съюз (ЕС) изрази недоволство от нивото на китайски внос и гласува за налагане на високи тарифи върху произведените в Китай електрически превозни средства (EV). Скокът в китайските продажби в началото на 2025 г. засили враждебността на Европа. Типично за нагласите на ЕС е забележката на френския президент Еманюел Макрон при завръщането му от неотдавнашно посещение в Пекин. Той определи търговията на Китай като заплаха за „индустриалния и иновативен модел“ на Европа.
Американските и европейските ограничения върху търговията очевидно са оказали влияние. За добро или лошо, продажбите на китайски продукти в САЩ са спаднали рязко. Въздействието в Европа се оформя по-бавно. След скока в китайските продажби през първите месеци на годината, търговските ограничения започнаха да се усещат през пролетта. До октомври тази година, най-скорошният период, за който има европейски данни, вносът от Китай в ЕС е бил с около 12% под нивата от май.
Именно завъртането на Китай към това, което често се нарича „глобален юг“, стимулира износа въпреки спада в Америка и Европа. Всички тези региони на света отбелязаха значително увеличение на потока от китайски продукти. Още: Китайското производство се срина до 6-месечен минимум
Още: Китайската икономика рязко се забави в края на годината
С китайския износ на стоки на стойност 53 милиарда долара през октомври, тези пазари от АСЕАН вече потребяват повече китайски продукти от САЩ и Европа. Завоят на Китай също увеличи продажбите към Индия. Други по-малки държави в Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка отбелязаха огромен ръст на китайския внос.
Избраният от Китай път очевидно е проработил за 2025 г., но въпреки това е неустойчив. От една страна, Китай не може да повтаря и надхвърля тазгодишния скок в износа година след година. От друга страна, тези икономики са много по-малки от тези в Северна Америка и Европа и не може да се очаква да поемат сравними количества китайски продукти за неопределено време.
Нито пък е вероятно тези развиващи се икономики пасивно да приемат китайския износ на сегашните нива за дълго време, камо ли да приемат растежа, от който Китай се нуждае, за да подкрепи индустриалната си експанзия. Тези държави разбираемо искат да развият собствените си вътрешни производствени мощности, амбиция, която безкрайният поток от китайски износ би задушил, ако не бъде контролиран.
Всъщност много от тези държави вече изразиха недоволство от нивата на китайски продукти, влизащи в страните им. Още: Германия е пред рекорден дефицит в търговията си с Китай
Китайската индустрия произвежда толкова повече, отколкото е необходимо за местната икономика, че тя става все по-зависима от износа, само за да оправдае сегашния си размер, камо ли да ѝ предложи растеж. Макар че това състояние на нещата води до рекордни цифри, грабващи медиите, то прави Китай силно уязвим към политиките на други държави.
Международният валутен фонд (МВФ) отбеляза тази уязвимост и отдавна препоръчва на Пекин да се стреми към по-голям икономически баланс, като развива потребителския си сектор и инвестира в частни китайски предприятия.
Въпреки предупредителните знаци за засилена съпротива в Северна Америка и Европа срещу търговията с Китай и нарастваща съпротива другаде, Пекин не успя да направи много, за да съживи вътрешните сектори на икономиката. В тази светлина решението от миналата година да се измести фокусът върху износа, вместо да се ребалансира икономиката, може да се разглежда не толкова като причина за китайския ентусиазъм, колкото като признак на слабост. Още: Европейските борси започнаха с понижения заради Китай
Автор: Милтън Езрати за The National Interest
Превод: Ганчо Каменарски
