Вече е все по-широко прието, че историята, която западните държави някога си разказваха за технологичното развитие на Китай – че е просто имитатор на западните технологии; краде интелектуална собственост; успехите му са резултат от разточителни публични субсидии – е неадекватна. Тази история все още има някои елементи на истина, но е много по-малко вярна, отколкото беше преди. Днес Китай е новатор и технологичен лидер в роботиката, електрическите превозни средства, ядрените реактори и слънчевата енергия, дроновете, високоскоростните железници и изкуствения интелект, обобщава Foreign Policy.
Ако е необходимо потвърждение, военният парад на 3 септември в Пекин потвърждава, че трябва да добавим към този списък военните технологии. Вече не е достатъчно да се каже, че китайската Народноосвободителната армия (НОАК), наваксва или че копира чуждестранни модели на военна техника. Китай сега въвежда иновации и е водещ. В този процес регионалният военен баланс, който в продължение на десетилетия е бил в полза на Съединените щати и техните партньори, се променя безвъзвратно.
Още: Най-големият военен парад на Китай: Си Дзинпин показа страховити оръжия (ВИДЕО)
Парадът за Деня на победата, отбелязващ 80-годишнината от "войната за съпротива на китайския народ срещу японската агресия", беше демонстрация на съвременната военна мощ на Китай и поглед към неговото бъдеще. Китай не е склонен да показва най-новата си военна техника, но за това събитие завесата беше повдигната, макар и избирателно.
Сред акцентите беше представянето на самолети, които ще бъдат базирани на борда на нарастващия флот от самолетоносачи, който в момента наброява само три кораба, но вероятно през следващите години към тях ще се присъедини поне един суперсамолетоносач с ядрен двигател - също толкова голям и с възможности, колкото новия клас "Джералд Форд" на ВМС на САЩ. Бяха представени четири нови типа дрона – стелт безпилотни самолети, проектирани да летят редом с пилотирани самолети и да изпълняват съвместни задачи. Бяха показани и поне четири невиждани досега противокорабни и наземни ракетни системи, както и нова безпилотна подводница и нови торпеда.
Парадът показа само последните разкрития в една трескава година за наблюдателите на военнопромишления комплекс на Китай. Веднага след Коледа през 2024 г. в социалните медии започнаха да се появяват видеоклипове и снимки на два нови стелт бойни самолета в тестови полети. Няколко седмици по-късно Naval News съобщи, че Китай изгражда уникален тип моторна баржа с разтегателни пътни мостове, които биха могли да позволят на кораби, превозващи всякакви превозни средства, да разтоварват товара си на неподготвен крайбрежен обект. Последващи снимки на баржите в тестови плавания потвърдиха, че те биха били идеално пригодени за разтоварване на тежка бронирана техника при инвазия в Тайван.
В края на януари Financial Times публикува сателитни снимки, показващи, че Китай строи нов военен команден център извън Пекин, който е поне 10 пъти по-голям от Пентагона. През май Пакистан и Индия проведоха въздушна битка с участието на 125 самолета над оспорвания Кашмир; пакистанските военновъздушни сили използваха китайска техника, която, според ограничени доказателства, изглежда се е представила надеждно.
Още: Подготовка за ядрена война: Китай гради подземен комплекс, 10 пъти по-голям от Пентагона? (СНИМКИ)
Китай показва всички индикации, че иска изцяло собствен военнопромишлен комплекс. А китайското ръководство публично заяви амбицията си да изгради първокласна световна армия до средата на века. Разбира се, това изисква не само технологии, а скорошната вълна от чистки на висши офицери предполага, че в НОАК има сериозни проблеми с корупцията и ефективността. Но поне на технологичния фронт отдавна има достатъчно доказателства за амбиции. Китай започна модернизацията си в началото на 90-те години на миналия век и оттогава НОАК претърпя може би най-бързата технологична трансформация сред всички военни сили след Втората световна война.
По-големият въпрос е какво иска Китай с цялата тази военна мощ?
Една от възможностите е, че страната изгражда сили, които да се противопоставят директно на Съединените щати с наистина глобална военна позиция. Далечна Австралия се запозна с новите възможности на Китай през февруари, когато ВМС на НОАК изпратиха флотилия от военни кораби да обиколят континента. Това представлява послание, че военната мощ на Китай вече има нов обхват.
И все пак ако може да се направи някакъв общ извод от разкритията през последните девет месеца, той е, че Китай не е единствено или дори предимно фокусиран върху проектирането на военната си мощ в Тихия океан. Голяма част от новото оборудване, което виждаме, не е изрично проектирано за тази цел. Подобно оборудване може да се използва за много цели. И няма съмнение, че през последните няколко десетилетия Китай значително увеличи капацитета си за използване на военна мощ на големи разстояния. Той изгражда внушителен флот от стратегически транспортни самолети, което му позволява бързо да превозва персонал и оборудване по целия свят.
Съвсем наскоро Китай започна да разширява въздушния си флот за зареждане с гориво във въздуха; такъв флот отдавна е ключов атрибут на способността на Съединените щати да проектират въздушна мощ в световен мащаб. А Китай вече разполага с десетки военни кораби, предназначени за операции в открития океан, включително самолетоносачи и кораби за попълване на припаси, за да поддържат флота в морето.
Новите изтребители, десантни баржи, дронове и ракетни системи, които се появиха тази година, не предполагат преобладаващ фокус върху глобалното проектиране на сила. Те ще засилят предимно позицията на Китай относно съседните му страни. Следователно фокусът трябва да бъде върху регионалните амбиции на Китай, а не върху глобалното му присъствие. Това е особено лоша новина за Тайван, защото военният баланс там очевидно се накланя все повече в полза на Пекин. Неотдавнашна статия в най-уважаваното академично списание за стратегически изследвания "Международна сигурност" разглежда тенденциите и предлага някои тревожни заключения за Тайпе и за онези във Вашингтон, които твърдят, че Съединените щати имат жизненоважен интерес да защитават Тайван.
В статията "Достъпът е отказан? Китайско-американското съперничество за военно превъзходство в Азия" Никълъс Андерсън и Дарил Прес твърдят, че ключовият елемент на американската военна мощ в Азия – бойните ѝ самолети, базирани в Япония и Гуам – биха претърпели катастрофални загуби при китайска инвазия в Тайван. В статията е разработен модел на щетите, които биха били нанесени на американските военновъздушни бази от големите (и все още нарастващи) запаси от ракети с малък и среден обсег на Китай през първите 30 дни от такава война. В нея се стига до заключението, че дори при най-благоприятния сценарий Съединените щати биха загубили 45% от силите си през първия месец. Струва си да се подчертае, че статията разглежда само ефектите от китайските ракети, изстреляни от сухопътни бази; не се взема предвид ефекта от допълнителните удари от страна на китайските военновъздушни сили и флот.
Още: Оценки за нова война: Китай е близо до инвазия в Тайван
Андерсън и Прес предлагат различни предложения за това как Съединените щати могат да коригират този нарастващ дисбаланс, въпреки че никое от тях не изглежда особено обещаващо. В крайна сметка те предполагат, че може да е необходимо по-фундаментално преосмисляне на стратегията на САЩ. Вашингтон трябва да обмисли преминаването от начин на мислене за военно господство към такъв, който е на поддържащ играч в региона.
"Фактът, че една далечна велика сила е доминиращият военен играч в Източна Азия, може да не е дългосрочно равновесие, предвид икономическата и техническа мощ на други азиатски страни", заключават авторите. Това е подценяване, особено когато човек има предвид колко странно би изглеждал светът, ако ролите на САЩ и Китай бяха обърнати. Ако Китай беше доминиращата сила в Западното полукълбо, постоянно разполагаща със 70 000 войници в Канада и бойна група самолетоносачи в Куба, това наистина би изглеждало много далеч от "дългосрочно равновесие".
За да се справят с влошаващия се военен баланс в Източна Азия, Съединените щати биха могли значително да разширят присъствието си там, но изглежда, че перспективите за това са малки. Китай модернизира армията си вече над 30 години, без съществен отговор от страна на САЩ. Защо бихме очаквали ситуацията да се промени сега? И дори ако Вашингтон успее да преодолее инерцията си, коя азиатска държава би се съгласила да приеме всички тези сили и коя би предложила на САЩ гаранция, че ще позволят територията ѝ да бъде използвана във война срещу Китай?
Ако тези бариери все пак бъдат преодолени, Китай почти сигурно ще отговори с увеличени военни разходи. И както военният парад в Пекин напомни на света, надпреварата във въоръжаването сега ще играе в полза на силните страни на Пекин, а не на тези на Вашингтон. Наистина се оформя ново равновесие; военната стратегия и външната политика на САЩ трябва да го последват.
Още: Как Китай може да превземе Тайван, без дори да има нужда да нахлува
Автор: Сам Рогвий. Директор на Програмата за международна сигурност в Института "Лоуи" - за Foreign Policy
Превод: Ганчо Каменарски
