Иранският режим предупреждава, че ще атакува европейски градове във всяка страна, която се присъедини към военната операция на Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху, а правителствата в региона засилват мерките за сигурност в отговор на тези изявления. Досега ирански дронове вече атакуваха Кипър, като един от тях удари база на британските кралски въздушни сили на острова. Това накара Великобритания, Франция и Гърция да изпратят самолети, военни кораби и хеликоптери в Кипър, за да защитят страната от по-нататъшни нападения. Испания и Италия също обявиха по-късно, че ще пратят военна помощ.
Още: САЩ получиха разрешение да използват френските военни бази. Испания и Италия пращат помощ
Войната в Близкия изток достигна и до югоизточната ни съседка Турция - членка на НАТО, която трябваше да сваля две ирански ракети на 4 март. Едната е била прехваната още над сирийския град Камишли, а другата е летяла към турската военна база "Инджирлик", където има американско ядрено оръжие. На 5 март имаше и атака с дронове срещу летище в Азербайджан, като един от безпилотните апарати падна в близост до училище. Съобщава се за двама ранени: Иранска атака срещу летище и училище в Азербайджан, има ранени. Техеран разширява войната (ВИДЕА).
След като британските, френските и германските лидери заявиха, че са готови да предприемат отбранителни военни действия в Близкия изток, Техеран заплаши да отвърне на тези страни с атаки на европейска територия.
„Това би било акт на война. Всяко подобно действие срещу Иран ще се счита за съучастие с агресорите. То ще се счита за акт на война срещу Иран“, заяви Есмаил Багаеи, говорител на иранското външно министерство, цитиран от иранските държавни медии.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди във вторник, че Техеран представлява заплаха, която достига дълбоко в Европа. "Нека бъдем абсолютно ясни за това, което се случва тук. Иран е на път да придобие ядрена мощ и балистични ракети, което представлява заплаха не само за региона – Близкия изток, включително екзистенциална заплаха за Израел, но и огромна заплаха за нас тук, в Европа", заяви той и каза, че Иран изнася хаос и е отговорен от десетилетия за тероризъм, включително на европейска територия.
Снимка: Getty Images
На фона на всичко това Politico представи в свой материал на какво е способен Иран и къде европейските страни могат да бъдат изложени на най-голям риск, като акцент е и България.
Още: Изникна голям проблем в евакуацията на българи от Близкия изток (ВИДЕО)
Ракети, насочени към Балканите и дори по-далеч?
Според различни съобщения Иран разработва междуконтинентална балистична ракета с обсег от 10 000 километра, което би поставило европейската и дори американската територия потенциално в обсега ѝ, казва Антонио Джустоци от мозъчния тръст Royal United Services Institute (RUSI) в Лондон. Не е ясно обаче дали при постоянни атаки Техеран ще бъде в състояние да произведе и разгърне такава експериментална ракета.
„Реалистично погледнато, колкото по-далече ги изстрелваш, толкова по-неточни стават. Да кажем, че имат четири или пет ракети с голям обсег. Може да има някаква полза да се прицелят към нещо в Европа само за да създадат напрежение и да уплашат обществото, за да не се намесва", анализира той.
Според базата данни за ракетни заплахи на Центъра за стратегически и международни изследвания, арсеналът от балистични ракети на Иран включва няколко системи със среден обсег, достигащ около 2000 километра.
Оценява се, че ракетите Sejjil и Khorramshahr, задвижвани с твърдо гориво, имат приблизително такъв обсег, който би обхванал части от Югоизточна Европа, ако са изстреляни от иранска територия, включително райони от Гърция, България и Румъния, в зависимост от мястото на изстрелване.
"Паниката по никакъв начин не трябва да се използва за политическа пропаганда. България не е застрашена директно от военните действия, не сме страна в конфликта, не участваме в операциите. Сънародниците ни във всеки един момент трябва да помнят, че НАТО се грижи за сигурността ни. Ситуацията не е стигнала критична точка, но ако стигнем този момент - имаме ясна стратегия как да се защитим", каза на 5 март служебният премиер Андрей Гюров след заседание на Съвета по сигурността към Министерски съвет.
Румъния разполага с американска противоракетна база в Девеселу, в южната част на страната, която е построена с цел да предотвратява потенциални ракетни атаки от Иран. Според румънския министър на отбраната тази седмица военната охрана на базата е била засилена.
Техеран отдавна определя 2000 километра като самоналожен таван за своята програма за балистични ракети – ограничение, което държи по-голямата част от Европа извън обхвата, като същевременно запазва регионалния обхват.
Още: ЕС изпраща самолети за евакуация на граждани от Близкия изток
Defence Express - консултантска група по въпросите на отбраната, базирана в Киев - заяви, че ракетата Khorramshahr може да е способна да порази цели на разстояние 3000 километра, ако е оборудвана с по-лека бойна глава, което потенциално поставя Берлин и Рим в обхвата ѝ. Въпреки това е малко вероятно броят на такива ракети с голям обсег в арсенала на Иран да е голям.
Дронове „Шахед“ и играчки, пълни с експлозиви
Иран е инвестирал значителни средства в разработването и производството на дронове, а безпилотните летателни апарати може би са най-гъвкавото му оръжие. Иранските дронове „Шахед“ се използват от руските сили от самото начало на мащабната инвазия в Украйна. Тези еднопосочни атакуващи дронове имат обхват, който според твърденията достига до 2500 километра.
За да достигнат цели на европейска територия, те трябва да летят на ниска височина над страни като Турция и Йордания, въпреки че Кипър вече е установил, че се намира в обсега им. Анализатори смятат, че дронът, който удари британската военновъздушна база "Акротири" в Кипър, вероятно е от типа „Шахед“ и може да е бил изстрелян от Ливан - от шиитската групировка "Хизбула", която е представител на Иран.
Още: Дошъл е от Бейрут: Иранският дрон, който падна в Кипър (СНИМКИ)
Но Джустоци казва, че търговски достъпните дронове – дори играчки – могат да бъдат използвани, за да причинят хаос в Европа. Известно е, че Иран има мрежа от спящи агенти, действащи в много страни в Европа, които използват престъпни групи за извършване на атаки. Те могат да бъдат натоварени с координирана задача да вдигат дронове над граждански летища, принуждавайки полетите да бъдат спирани и да причиняват хаос във въздушния трафик в цяла Европа. Това би било евтино и лесно за изпълнение. По-амбициозни атаки биха могли да включват удари по военни цели с дронове, натоварени с експлозиви, смята анализаторът.
Но такъв риск може да е нисък, добавя Джустоци - тъй като Иран може да не е успял да вкара контрабандно компоненти за производство на бомби в европейските страни. Това не е бил основният му начин на действие в региона през последните години.
Ударни отряди и терористи
Според анализатори напоследък Техеран се фокусира върху сплашването и преследването на хора и групи, които критикуват режима, особено сред голямата иранска диаспора, разпръсната из европейските страни. Според разузнавателен доклад на западно правителство Иран има дълга история на заговори за убийства и атаки срещу цели в Европа. Тероризмът, спонсориран от държавата, включва комбинация от директни операции на иранските сили и - според обобщението на разузнавателните данни - все по-голяма зависимост от организирани престъпни банди, за да се поддържа „правдоподобно отричане“.
През последното десетилетие инцидентите включват ареста на иранския дипломат Асадолла Асади за предоставяне на експлозиви на двойка, натоварена с бомбардирането на голям митинг на Националния съвет на съпротивата на Иран (NCRI). Асади беше осъден на 20 години затвор.
След масирани кибератаки срещу държавната инфраструктура албанското правителство официално прекъсна всички връзки с Иран през 2022 г. Четири години по-рано Албания експулсира иранския посланик и няколко дипломати за заговор за атентат с камион бомба срещу лагер на ирански дисиденти. Нидерландското правителство обвини Иран за участие в целенасоченото убийство на двама дисиденти през 2015 и 2017 г.
Подозрения за подкрепяни от Иран заговори за убийства и други атаки са били докладвани и в Белгия, Кипър, Франция, Германия, Швеция и Обединеното кралство, както и в други европейски страни.
Още: Проирански милиции заплашиха Европа след убийство на висш командир (ВИДЕО)
Кибератаки
Заплахата за европейците от Иран не е само физическа, тъй като режимът отдавна се счита за способен участник в кибервойната. Експерти и официални лица предупредиха, че Иран може да започне нови кибероперации срещу Европа вследствие на войната, започната от САЩ и Израел, като атакува директно правителствата или операторите на критична инфраструктура.
„Сега трябва да следим много внимателно ситуацията по отношение на нашата киберсигурност и особено на нашата критична инфраструктура“, заяви пред Politico изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Хена Виркунен. „Знаем, че онлайн измерението също е много важно, каналът за набиране на кадри и особено пропагандата също се разпространяват в голяма степен онлайн".
Иран обикновено се счита за един от четирите големи кибернетични противници на Запада – заедно с Русия, Китай и Северна Корея. Досега обаче няма много доказателства, които да сочат, че той активно атакува Европа. Всъщност кибернетичната активност на Иран е спряла до голяма степен от началото на бомбардировките на САЩ, казва висш европейски служител по кибернетична сигурност.
Ако и когато европейските страни изразят по-ясно подкрепата си за действията на САЩ и Израел, това вероятно ще ги вкара в линията на огъня, заявиха представители от кибериндустрията. „Европа определено трябва да очаква, че точно това, което се случи в Персийския залив, може да се случи в Европа“, заяви Гил Месинг от израелската киберфирма Check Point.
