Председателят на Културно-информационен център Босилеград Иван Николов коментира пред Actualno.com листата около кмета в Босилеград Владимир Захариев „Това сме ние“ за избор в Националния съвет на българското малцинство в Сърбия, който трябва да бъде осъществен на 8 ноември 2026 г. Николов не очаква нищо хубаво за българите от тази листа, тъй като сега и в годините назад Захариев е работил срещу малцинството ни.
По думите му кметът на Босилеград е инсталиран от консервативния сръбски национализъм в политиката и нещо повече - той е бил назначен за кмет.
„След това след разпадането на самата партия на Войслав Кощуница Демократична партия на Сърбия, той използва по най-нахален начин възможността да регистрира собствена малцинствена партия и от позицията на тази партия да продължи провеждането на националистическата политика на сръбския национализъм срещу българското малцинство“, каза Николов.
Според него обаче не може да си успешен политик, при положение, че си загубил две трети от населението в последните 20 години.
Той смята обаче, че осъзнатите българи в Сърбия, които разбират за какво става дума и този път няма да се кандидатират за този Национален съвет на българското малцинство. ОЩЕ: Демокрация по сръбски: Вместо избори, Белград заповядва кой да ръководи българската общност в Сърбия
28 години КИЦ – Босилеград: Равносметката на Иван Николов
Културният информационен център в Босилеград навършва 28 години и празникът беше отбелязан днес с културна програма съвместно със Столична община.
„За 28 години през КИЦ – Босилеград се извървя културният елит на България със стремежа си да представи най-ценното от българската култура пред босилеградчани“, каза той и изстреля музикални изпълнители, театрали и други творци, които са подпомогнали инициативите на центъра и фестивалите му.
Освен културните постижения - като успех той отчита дейностите в областта на просветата и реализацията на кандидатстудентските кампании с помощта на българската държава, в рамките на които са се реализирали над 1500 студенти, 90% от които са намерили своята реализация в България.
„Друг е въпросът, че ние не сме доволни от общото ни постижение, защото се надявахме, че по тези етапи в областта на културата трябва да се създаде бизнес и сътрудничество между двете държави, както го мислим от началото и да се създадат условия за поминък и оцеляване на населението“, коментира Николов.
Той обръща внимание и на трудностите, през които е преминал за тези 28 години, като каза, че не всеки е готов да плати тази цена, която са платили тези, които са застанали зад идеята на КИЦ - Босилеград.
„Трябваше да застанем срещу една политика, която има друга, да асимилира и сърбизира това население. Да му подмени националното самосъзнание и език, културата цели и т.н. Това изобщо не беше лесна задача, но стъпвайки на това, което наследихме от миналото и здравите семейни традиции, наслаганата система до 1987 г. на образованието на българския език, ние все пак успяхме да запазим българския език. български Само онзи, който си криви душата би казал, че е сърбин с цел оцеляване във Вазовския смисъл на думата. Хората все още имат ясно българско самосъзнание“, каза Николов. ОЩЕ: Какво е да си българин в "Сръбски свят": Иван Николов в Студио Actualno Балкани (ВИДЕО)
