Как български преводач си връща за обидите от Чърчил?

Защо Чърчил има негативно отношение към българите

Основната причина за това са някои събития по време на Първата световна война. През този период, Уинстън Чърчил е Лорд на Адмиралдейството - позиция, която отговаря на министър на военноморските сили на Великобритания. Той застъпва идеята за военна операция в Галиполи срещу Османската империя. Целта му е да помогне на Руската империя във военния конфликт с османците, като същевременно осигури възможност за превземането на Цариград от Великобритания. По тозин начин британците ще имат контрол над ключовите протоци - Босфор и Дарданели.

Съществен елемент от стратегията на Чърчил е включването на България. Според него, ако България се присъедини към Антантата, Османската империя ще бъде изолирана и слаба. Въпреки това, българите решават да се присъединят на страната на Централните сили. Въпреки неуспеха, Чърчил продължава операцията, което довежда до една от най-големите победи на Кемал Ататюрк в Галиполи, където англо-френската войска е разбита, което отбелязва началото на модерната Турска държава. Провалът на Чърчил тежко се отразява на неговата репутация и му отнема много време, за да се върне на ръководен пост във Великобритания. Има предположения, че Чърчил обвинява българите за провала си, което се отразява най-очевидно в неговото отношение към България по време на Втората световна война.

Чърчил срещу България по време на Втората световна война

Това отношение се запазва и по време на Втората световна война. Чърчил се стреми да запази влиянието на Великобритания на Балканите, като включва Гърция в сферата си на влияние. Той полага усилия да защити гръцките интереси, които са в пряк конфликт с тези на България, особено по отношение на Беломорска Тракия. След края на войната, но преди Парижкия мирен договор, Чърчил държи реч в Атина, в която обяснява, че териториалните претенции на Гърция към България ще бъдат удовлетворени. Въпреки това, той не успява да изпълни обещанието си, като България не губи териториите, притежавани преди войната.

Български преводач си го връща на Чърчил

Има един анекдот, който се споменава като интересен детайл от разговорите между Чърчил и българската дипломация. Той е описан в книгата на Иван Мартинов "Нестригани спомени" от 1986 г. По време на почивката между работните срещи по подписването на Парижкия мирен договор(1947 година), Чърчил решил да се пошегува с българската делегация пред Вячеслав Молотов (представителят на СССР), като казал: "Какъв народ са българите, щом още си честитят банята." Българските представители били много смутени от тази обида, но един от нашите преводачи успял да отговори духовито на Чърчил: "Да, сър, вярно е че си честитим банята, но вие още си честите когато спите с жените си."