Как цар Симеон създава днешна Унгария - втора част на първата икономическа война

Втора част на първата икономическа война в Европа

През 895 година, България и Византия не успяват да постигнат траен мир, въпреки споразумението за прекратяване на военните действия. Причините за това са многобройни. Византийският император изисква освобождаването на голяма част от византийските пленници, но не поема ангажимент за връщането на тържището на българските търговци в Константинопол. Симеон осъзнава необходимостта от сериозни действия и се опитва да спечели време, за да реализира скрития си ход. А той е, че българският владетел сключва сделка с печенегите за общо нападение над византийците и маджарите. Печенегите са северните съседи на маджарите и по този начин Симен ги поставя в менгеме. Дипломацията на третия син на Борис допринася за успеха, като успява да неутрализира едно от основните оръжия на византийците, а именно - нападението срещу българите на повече от един фронт.

Отмъщението на Симеон срещу маджарите

Симеон използва като casus belli (повод за война) нападението на маджарите срещу съюзните славяни на територията на днешна Румъния. Той успява да притисне мажджарите от две страни заедно с печенегите и се стига до битката при бреговете на река Южен Бут (Украйна). В нея Симеон нанася толкова тежко поражение на това племе, че се приема, че много голяма част от него бива унищожена. Оцелелите маджари са принудени да напуснат земите си и да се преместят на територията на Панония - това са земите на днешна Унгария. За кръвопролитието на битката е показателно това, че Симеон нарежда на българските войски да изтърпят 3-дневен пост, за да се пречистят от натрупаните грехове по време на сражението.

Защо казвам, че Симеон е в основата на създаването на днешна Унгария?

Причината е, че маджарите сменят своето землище на сегашната си територия и след около 100 години създават своя държава. По време на цялото управление на Симеон, те не смеят да се доближат до териториите на България - чак по времето на управлението на Петър имат опити да навлизат на българска територия.

Как завършва първата икономическа война в Европа

За да гарантира спокойствието на своята страна, Симеон се съгласява с условията на византийския император и обменя пленените византийци с българите, заловени по време на войните. През следващата година, възползвайки се от усещаната от него слабост на Византия, Симеон предприема сериозна офанзива в Тракия. При Булгарофигон (в превод страхливите българи заради предишна загуба там) той разбива огромната византийска армия, включваща войници, привлечени от фронта с арабите. Дори след тази голяма победа, Симеон не се спира и продължава нападението срещу Византия. Дори арабски военнопленници са изпратени срещу него, за да защитават Цариград. Справяйки се и с тях, Симеон използва момента, за да сключи договор с отслабената Византийска империя. Споразумението включва годишно заплащане на данък и увеличаване на българските земи между Черно море и Странджа. Тържището на българските търговци в Константинопол също бива възстановено. Така Симеон успява да спечели първата икономическа война в Европа.

Разкрихме пред вас в две части как ударно започва управлението на Симеон. Той води първата икономическа война в Европа, като в последната фаза от конфликта нанася толкова тежко поражение на маджарите, че ги принуждава да се преместят в териториите на днешна Унгария. Така в началото на управлението си, въпреки сериозните предизвикателства, Симеон проявява впечатляващи умения както в дипломацията, която е изучавал в детайли в Магнаурската школа, така и на бойното поле.