Кой е човекът, който спасява евреите в България?

Всички сме чували за ужаса на холокоста. Холокост от гръцки означава буквално “напълно изгаряне”. Това е опитът на Нацистка Германия и нейните съюзници да унищожат евреите в Европа. В продължение на шестте години на Втората световна война систематичното и бюрократично преследване води до смъртта на 6 000 000 евреи в Европа.

Първоначалното изтребване на евреите включва затварянето им в гета и масови разстрели в Централна и Източна Европа. Между 1941 и 1945 г. започват депортации към ликвидационните центрове като Аушвиц, Треблинка и Белжец. Тази фаза на систематично избиване е назована от нацистите Окончателното решение на еврейския въпрос.

Окончателното решение на еврейския въпрос

През януари 1942 г. на Ванзейската конференция е одобрена програма за “окончателното решение на еврейския въпрос”. Евреите от Германия, Франция, Холандия, Белгия и другите европейски страни се изпращат на изток, в лагери и гета в Полша и Беларус. В Полша се създават лагери на смъртта.

“Никой не може да убеди българите да мразят евреите”

Това са думи на немския посланик Бекерле в София при последния опит на германските власти да организират депортацията на българските евреи към лагерите на смъртта. 
На 10 март 1943 г. софийският митрополит Стефан и пловдивският митрополит Кирил предотвратяват депортацията на стотици евреи от Пловдив.

В същото време заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев изпраща писмо до премиера Богдан Филов, с което иска да осуети плановете на Нацистка Германия за депортиране на 48 000 евреи от България.

"Шалом": Българският народ и Църквата спасяват евреите, а не държавата и правителството

Димитър Пешев - Праведникът на народите по света

Това звание му е присъдено от мемориала Яд Вашем в Израел. То се дава на хора с нееврейски произход, рискували живота си при спасяването на евреи по времето на Холокоста.

Димитър Пешев е роден в Кюстендил през 1894 г. Учи право в Софийския университет, но прекъсва образованието си, за да се включи в Първата световна война. След войната работи като съдия в Пловдив и София, по-късно и като прокурор. От 1932 г. е адвокат. По това време участва в управителния съвет на Българския туристически съюз и на основаната през 1934 г. банка “Български кредит”.

През 1935 г. Димитър Пешев става министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов. През 1938 г. е избран за подпредседател на Народното събрание.

През февруари 1943 г. в София е подписано тайно споразумение между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник Теодор Данекер. Според него се предвижда българските евреи да бъдат изпратени в концентрационни лагери. Когато на 7 март в Кюстендил започват арести на евреи, делегация, съставена от видни представители на града, отива в София, за да информира своя съгражданин Димитър Пешев за събитията. Заслужава да се споменат имената на участващите в делегацията: Асен Суйчмезов - търговец, Владимир Куртев - представител на ВМРО, Петър Михалев- народен представител и адвокат Иван Момчилов.

Димитър Пешев се среща с тях и веднага уведомява по-висшестоящите за случващото се, като настоява то да се прекрати. Поисква среща с премиера Филов и получава отказ. Заедно с делегация от 7 други депутати е приет от вътрешния министър Габровски. В началото Габровски отрича да има информация за арестите, но по настояване на посетителите си дава разпореждане арестите да бъдат спрени, а арестуваните - освободени.

Холокостът - най-голямото злодеяние в световната история

На 17 март Димитър Пешев изпраща протестно писмо до премиера Богдан Филов, подписано от още 42 депутата. Това е причината на 26 март той да е свален поста си, но фактът, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване.  

Въпреки това, през 1945 г. Народният съд го осъжда на 15 години затвор “за фашистка дейност и антисемитизъм”. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, управлявано от Българската комунистическа партия, той е освободен след 13 месеца.
Умира в нищета през 1973 г.. 

Днес в Йерусалимската гора на праведниците е засадено дръвче, което носи неговото име.