Месни Заговезни 2024 - всичко за празника!

На този ден настъпва раздялата ни с много хранителни изкушения, с които сме свикнали – затова и много хора на Месни Заговезни ядат „като за последно“.

Онези, които смятат себе си за вярващи православни християни, но се изкушават да вземат от живота максимума, защото той бил „кратък“, посрещат наближаващите Велики пости като лична трагедия - защото в този период се лишават от толкова приятни неща. И затова в Неделя Месопустна се хвърлят да ядат настървено, да консумират максимално и колкото могат.

Наближава Месни заговезни: Ето какво трябва задължително да направите

Именно по време на Месни Заговезни и последващата я Сирна седмица (Сирница) се проявява съобразяването на Православната Църква с човешката немощ и слабост – за да може всеки православен християнин да започне Великите пости с кураж, без да ги смята едва ли не за „мисия невъзможна“.

Защото в Сирна седмица все още нямаме пълен пост, тоест, абсолютно лишаване от всякакви животински продукти – тогава е разрешена консумацията на млечни продукти (затова и седмицата след Месни Заговезни е „Сирна“, тоест, седмица на сиренето): прясно и кисело мляко, извара, сирене, кашкавал, мас и масло от животни; също е разрешена консумацията на яйца. А самият неделен ден след Месни заговезни е Сирна неделя или Сирни Заговезни.

Денят на Неделя Месопустна (Месни Заговезни) е с плаваща, променлива дата – винаги в неделя, осем седмици преди Великден.

Така двете седмици – едната преди Месни, другата преди Сирни Заговезни, чрез хранителното изобилие, което предлагат, подготвят организма ни за изпитанието на най-дългите пости през годината – Великденските.

Обичаят в неделята на Месни Заговезни е в късния следобяд, „по икиндия“ и малко преди обичайното време за вечеря, младото семейство да посети своите кумове, както и родителите на булката. Целуват им ръце и им поднасят обредна пита, варена кокошка и червено вино.

На Месни Заговезни: Какво се прави за късмет?

След това се завръщат в дома си (в миналото младото семейство обикновено живеело при родителите на младоженеца). Приготвя се трапеза, която бива отрупана според възможностите на двете семейства – младото и старото, с изобилни месни ястия: преди всичко традиционната за този празник варена кокошка, печено свинско, свинско с кисело зеле, сарми, баници с мас и месо. Изобилието се обуславяло от обстоятелството, че на следващия ден – понеделник, постепенно се навлизало в постите преди Великден: отначало било забранено всякакво месо, а подир още седмица – всякаква храна от какъвто и да било животински произход.

В неделята на Месни заговезни в църквите се четат евангелски текстове и проповеди, в които се припомнят картини от Страшния съд, последствията от човешките грехове и наказанията за тях „на оня свят“.

Следващата седмица – Сирница, не само е последната преди Великденските пости, в която е позволено да се консумират животински продукти (мляко и млечни произведения), но също и последната, през която може да се пеят песни, а младежите да се веселят, да си устройват забавления и игри.

След това започват Великденските пости – време за въздържание и духовни размисли.