Научете уникалната история по създаването на НДК

Идеята за създаването

Идеята за построяване на голям културен център възниква по повод честване на 1300 години от създаването на Първата българска държава. Инициативата идва от  столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на миналия век. През 1975 г. в тази част на София цари хаос. Има само десетина набързо построени след бомбардировките неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и много пустеещи площи.   

Затова Софийският градски комитет на БКП и Столичният народен съвет вземат решение тук да се създаде модерна градоустройствена среда. Най-напред теренът е определен за оперен театър. Обявява се международен конкурс с участие на български и чуждестранни архитекти. Журито не излъчва победител и конкурсът пропада.
След дълги дискусии се стига до решението на това място да се построи многофункционален културен център. По това време почти всички европейски столици имат подобни сгради.
Проектът е изготвен от арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов със съдействието на главния архитект на София Владимир Роменски. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова.

Ванга и Людмила Живкова, Ванга и българите, Ванга и светът

Построяването

На 27 декември 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП одобрява идеята за строителството на комплекса и работата започва. НДК е построен за по-малко от три години и още преди завършването, тук се провежда 12-тия конгрес на БКП.
Официалното откриване става на 31 март 1981 г.
За строителството на НДК са използвани 335 000 куб. м бетон, изкопани са и са извозени 1,7 млн. тона земна маса. В сградата има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова са и в Айфеловата кула в Париж.
Комплексът се простира върху 18 300 кв.м , а разгънатата му площ е 123 000 кв.м. Висок е 51 м.
Стойността на строежа е 270 млн. лв, като софиянци работят един ден безвъзмездно, за да съберат над 30 млн лв. Главният проблем е недостигът на строителни работници, затова се налага използване на чуждестранни граждани, главно от Кипър, бивша Югославия и Виетнам. 

Името

Първото официално име на комплекса е Народен дворец на културата “София”. След смъртта на Людмила Живкова, от 3 юли 1982 г. комплексът носи нейното име. През 1990 г. се преименува на Национален дворец на културата. През 2006 г. група интелектуалци предлага отново да се възстанови името “Людмила Живкова”. Въпреки одобрението на тогавашния министър на културата Стефан Данаилов, идеята не се реализира. 

Иво Милев: Животът на Людмила Живкова е Шекспирова драма

Интересни факти за НДК

* Емблемата на НДК е феникс, оформен от извити ивици лъчи, разположени в кръг. Създадена е от графичния дизайнер Стефан Кънчев.

* Символът на НДК представлява стилизирано слънце, чиято идея идва от таваните в старите възрожденски къщи. Дело е на скулптора Георги Чапкънов. Поставен е над централния вход и е изработен от бронз, с диаметър около 7 м. От вдлъбнатата полусфера излизат лъчи, които символизират житни класове с дължина 2,6 и 1,8 м.

* В двореца има над 80 монументални произведения на изкуството - скулптура, мозайка, живопис, стенопис, дърворезба, металопластика, които са създадени специално за неговия интериор от български творци. В главната сграда на комплекса са изложени произведения на едни от най-забележителните български творци: Дечко Узунов, Светлин Русев, Павел Койчев, Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов и др. 

* Всяка година през НДК минават над 1 млн. посетители.

* НДК е домакин на над 300 събития годишно: международни конгреси, политически и икономически форуми, бизнес конференции, музикални и филмови фестивали, концерти, танцови спектакли, театрални постановки, изложби.

* В НДК са гостували световноизвестни изпълнители, сред които Хосе Карерас, Монсерат Кабайе, Найджъл Кенеди, Андреа Бочели, Стинг, Болшой Театър, Виенската филхармония с Херберт фон Караян, Джо Кокър, Канзас, Пако де Лусия, Джеймс Браун, ТОТО, Джон Лорд и много други.