Защо Иван Вазов пише стихотворение в защита на 7 годишно момиче?

Каква е историята на Васка Зойчева

Тази история се развива на 14 октомври 1912 година. В този период българската армия води военни действия срещу Османската империя основно в Тракия, докато сърбите първи влизат в Македония. На 14 октомври, сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич пристига в Скопие и е посрещнат от децата с цветя. Сред тях е и Васка Зойчева на 7 години. Александър решава да я попита - "Па шта си ти", а тя му отговаря "Българка", което предизвиква остра реакция от страна на престолонаследника, който ѝ удря шамар. Този случай не остава незабелязан от българите в Скопие, които първоначално смятат за сърбите за освободители, но скоро осъзнават истината. Реакцията е толкова силна, че стига дори до българския поет Иван Вазов. В отговор на този инцидент и други подобни прояви към българското население от страна на нашите съюзници, той съчинява следното стихотворение:

"Па шта си ти?"

- такъв въпрос задава във твоя дом безочлив чужденец.

"Па шта си ти?"

- с такваз псувня смущава душата ти некакен пришълец;

"Па шта си ти?"

- туй питане навред

- при Дрин, при Шар, при Вардар,  Преспа драга

о, бъларино, сърбин ти полага и чака с начумерен лик ответ."

("Па шта си ти?" Иван Вазов)

Скандалът продължава да бъде черно петно върху репутацията на Александър Караджорджевич години наред. Дори след като става крал на КСХС (Кралство на сърби, хървати и словенци), той установява връзка със семейството на Васка Зойчева. Предлага им да излязат публично и да заявят, че такъв инцидент въобще не се е случил. В замяна, той им обещава сериозна парична сума. Въпреки това, семейството на Васка отказва.

Репресиите срещу българите

Разбира се, стихотворението на Иван Вазов не е само за малката Веска Зойчева. Тя е символ на всички изстъпления, които българите са принудени да понасят от техните съюзници. Същият Александър Караджорджевич иска да се помоли в "цар-Душановата църква" - както нарича българския храм в Скопие. Представяме ви още няколко емблематични случки с българи в Македония, документирани само по време на Балканските войни:

• Българин е бит, защото е поздравил роднините си на български при изпращането им на гарата.(Димче Арсов)

• Българин е бит, защото се забавил със смяната на надписа на дюкяна си от български на сръбски(Тома Топалов)

• Архимандрит Методий е бил спасен от френския консул в Скопие след като е бил подложен на изтезания.

• През април 1913 г. в Куманово се случват поредица от инциденти. Сръбските власти налагат на всички български първенци да подпишат декларация, че са сръбски граждани. Те категорично отказват, но в следващите няколко дни всички изчезват безследно.

• По време на празнуването на рождения ден на сръбския престолонаследник на 4 декември 1912 г. в Охрид, българският учител Атанас Лютфиев повдига наздравица в чест на българския цар Фердинанд. След това изчезва безследно.

Разбира се, това е само малка част от информацията. Изключително важен е докладът на майор Йосиф Разсуканов от българската армия, изпратен до военния ни министър генерал Никифоров на 31 март 1913 година. В него се разкрива случай от среща между българското население и сръбския престолонаследник в село Бразда, близо до Скопие. Цитирам само част от разговора му с една възрастна българка от селото:

"Княз Александър:

– Какво перете, откъде сте, как ви казват?

Гайта Павлова:

– Не виждаш ли, господине, оттука сме.

– Шта си ти?

– Българка.

– Шта си ти?

– Българка, господине.

Князът (раздразнен): – Кой те е учил така да казваш?

– Аз сама си знам, господине. Така си викаме ний в това село.

– Аз зная кой те учи, но и той, па и ти ще разбереш, ако те заудрям с този гърбач (камшик)!

– Нас и турци са ни били, па и вие, ако искате, бийте ни! Аз ви казвам що е право."