Знаете ли къде е починал Капитан Петко войвода?

Петко войвода умира на 7 февруари 1900 г. в град Варна, където прекарва последните години от живота си. Умира на 56 години от разклатеното си здраве след мъчения и унижения от новата власт. Наклеветен, че планира атентат срещу премиера Стефан Стамболов, войводата е хвърлен в тъмница и подложен на жестоки мъчения в крепостта “Ичкале” във Варна. След 40 дни на изтезания е заточен в Трявна. След падането на режима на Стамболов през 1894 г. се завръща отново във Варна, където завършва земния си път.

Въпреки мразовития зимен ден, многохилядно множество се събира на погребението му да отдаде почит на бореца за свобода на всички балкански народи, “последния рицар на хайдушкия деветнадесети век, смел и благороден Гъливер, който има нещастието да надживее своята борческа епоха, за да попадне в царството на коварните джуджета” (Николай Хайтов).

Когато Петко Войвода е част от живота ти

Войводата

Петко Киряков е роден в българското село Доганхисар, Беломорска Тракия на 18 декември 1844 г. Една 16-годишен става хайдутин, за да отмъсти за убития си брат и братовчед. Събира край себе си няколко пострадали от турците побратими, които също търсят отмъщение.

Малката дружина на няколко пъти разбива изпратени срещу нея чети и за кратко време водачът им се превръща в легенда. През 1863 г. след битка със заптиета Петко и другарите му са изпратени в турски затвор, откъдето ги изпращат към Драма. Успяват да избягат с хитрост на път от Солун за Драма.

През следващата година Петко войвода се включва с гърци в борбата срещу Османската империя и пристига в Атина. По-късно се среща с Джузепе Гарибалди и в дома му двамата организират прочутата Гарибалдийска дружина, съставена от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.

При пристигането си на остров Крит, войводата действа с малък отряд в района на планината Шилик, където се проявява като храбър лидер и си спечелва званието “капитан”. Живее в Александрия, Марсилия, Италия.

През 1869 г. се връща в родината и продължава с четническата борба. Няколко пъти с хората си влиза в бой с турски войски в областта на Дедеагач и Енос. През 1873 г. четата му става въстаническа, наречена “Първа българска родопска дружина”. След зверското потушаване на Априлското въстание, дружината на Петко войвода прекратява активни действия, за да не излага на опасност беломорските българи.

Войводата активно участва в Руско-турската освободителна война. Четата му от 300 души действа в тила на турската армия, като успява да обезоръжи цели войскови части и пази населението от изстъпленията на дезертьори. За по-малко от половин година бунтовниците водят десетина битки с турски военни части, успявайки да установят превъзходство над тях.

Знаете ли къде е роден Капитан Петко войвода?

След Освобождението

През 1879 г. войводата е награден за храброст от генерал Скобелев. Лично руският император Александър II го произвежда в чин “капитан от руската армия “ и го награждава с Георгиевски кръст, подарявайки му голямо имение в Киевска губерния. Продава имението и се връща в родината. Установява се във Варна, където се жени за Рада.

Голяма е заслугата на Петко войвода за тракийското движение. По негова инициатива през 1896 г. той защитава правата на българското население, останало в пределите на Османската империя, където се поставя началото на освободителната организация на българските бежанци от Тракия.

В България има 22 паметника на Капитан Петко войвода. Паметник в негова чест има и на площад “Гарибалди” в Рим.
Актуално звучат думите на храбрия войвода и днес

“Излиза, адаш, че всичко е в човека. Ето няма турчин да ни натиска. А що се хванахме гуша за гуша, родни братя. Сдавихме са като кучета за кокала. Защо? От лакомия е, за кокала, от надпревара, кой от кого повече да има. Ей това е дето разваля света. Все едно е какво знаме се вее дали е турско или българско, дали имаме каймакамин или градоначалник. Опустялата пара, дето ни мами и дава сили на тоя и оня изедник да ти слага чатала на врата."