Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров постави искането от 1 януари 2027 г. минималната работна заплата за страната да стане 700 евро.
В момента най-ниското възнаграждение е 50% от средната заплата за страната съгласно разпоредби на Кодекса на труда.
Според КНСБ все още не е обсъждан вариант за промяна на този механизъм, каквито намерения вчера оповести социалният министър Наталия Ефремова.
Още: Правителството променя минималната работна заплата с нова формула
Във връзка с подготовката на проекта на редовен държавен бюджет за 2026 г., ако се пристъпи към съкращения в редица структури, те не могат да бъдат 10%, а най-много 5%, предупреди Димитров.
"Разбирайте 5% заедно с незаетите бройки и срещу тях - 5% увеличение на заплатите, за да можем в края на краищата да покрием поне кумулативната за годината инфлация на малката кошница, която е 8,3% за 11 месеца. За 12 месеца сигурност ще стане повечко и ще гони 10-те процента. При редица стоки инфлацията е даже повече от 10%. Това наше искане би струвало 120 милиона евро от септември, ако въведем 5% увеличение на заплатите на тези, на които всъщност се предлага намаление на заетостта, да уточня", заяви той, цитиран от БНР.
Защо разходите за пенсии и заплати не водят до дефицит
През 3 от последните 4 години (без 2024 г.) страната ни регистрира излишък, т.е собствените приходи превишават всички собствени разходи (за персонал, за пенсии, за социална политика, субсидии, лихвени плащания, издръжка) без капиталовите плащания. Кумулативно за периода нашата страна е на излишък от 235,2 млн. евро. Това показват изчисления на КНСБ в анализ за това защо разходите за пенсии и заплати не водят до дефицит на бюджета.
Още: "Инфлацията няма да се спре с държавна намеса": Икономисти предлагат замразяване на заплатите
Според КНСБ ако има причина за регистрирането на дефицити по консолидираната фискална програма на държавата, тя не е свързана със заплатите и пенсиите.
Източник: БГНЕС
Проблемът може да се търси основно по линия на инвестиционните намерения на държавата, които сами по себе си са изключително важни, но е недопустимо да бъдат използвани като аргумент за ограничаването на политиката по доходите, коментират от синдиката.
От синдиката припомнят, че съобразно Закона за публичните финанси има ред на приоритизиране на разходите, според който възнагражденията и пенсионните плащания са поставени съответно на първа и втора позиция, като капиталовите плащания са сред най-ниско позиционираните.
Не е вярно, че взимаме заеми за пенсии и заплати
Още: Възможно ли е: След 4 г. минимална заплата 1000 евро, а средна - 2225 евро
По думите на Пламен Димитров не отговарят на истината твърдения в публичното пространство, че страната ни взема заеми, за да плаща заплати и пенсии.
Той цитира данни, според които през 2022 г. приходите в бюджета надвишават разходите с 40 млн. евро, през 2023 г. – с 820 млн. повече. Единствената година, в която сме на минус, т.е. приходите не са достигнали, за да се покрият разходите, е 2024 г. – минус 716 млн. евро, каза Димитров, цитиран от БТА.
"Миналата година сме на плюс 90 млн. евро, при съответните увеличения, които имаше и в бюджетните системи, и в сектор “Сигурност”, т.е. дори с тези увеличения приходите от данъци и осигуровки, както и допълнителните приходи от други такси, без европейските средства, де факто са покрили всички разходи в заплати, пенсии, социални и здравни плащания и разходи за отбрана", заяви още президентът на КНСБ.
