„Въвеждането на учебния предмет добродетели и религии не би оказало каквото и да е влияние върху качеството или съдържанието на обучението по учебни предмети като биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда или математика. Те ще запазят своята научна обоснованост и своята образователна роля, свързана с формирането на критичното мислене и с развиването на аналитичните умения на учениците“. Това пише в отговор на депутатски въпрос министърът на образованието Красимир Вълчев във връзка с новия предмет, чието въвеждане вече предизвиква разделение.
Още: Религията ще раздели децата: Притеснения за новия предмет в училищата
Сътворението на света и научните теории преподавани заедно в училище?
Депутатът Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ го е попитала дали Министерството на образованието и науката предвижда включване на религиозни възгледи или интерпретации в съдържанието на научни дисциплини. Въпросът е породен от дискусиите около новия учебен предмет, в които бяха направени изказвания с тезата, че религиозните възгледи за сътворението на света и човека следва да бъдат преподавани „наравно“ с научните теории.
„Тези предложения пораждат основателни притеснения относно възможността за въвеждане на „алтернативни“ интерпретации на учебното съдържание по предмети като биология, физика и математика, което би представлявало сериозен риск за качеството на образованието“, посочва тя.
Още: Не отговаря на потребностите на децата: Родители за новия предмет "Добродетели и религии“
МОН: Няма паралелно преподаване на религиозни възгледи
Вълчев е категоричен, че учебното съдържание и обучението по природни науки трябва да се основават единствено на научната обоснованост, което всъщност се гарантира чрез „последователното прилагане на научния метод за достигане на обективно познание“. Чрез опита, наблюденията, експериментите, аргументирането и верификацията в обучението по природни науки в училище се представят научните постижения и се придобиват приложими знания от учениците, както и теоретични знания, свързани с развитието на организмите и процесите в живия свят и неживата природа, казва той.
Снимка: БГНЕС
„Наред с това следва да се отчита и подготовката на учителите, които преподават природните науки, включително тяхната способност да разграничават научното познание от философски, идеологически или религиозни интерпретации“, допълва министърът.
Още: "Никакви свещеници, никакви монаси": Кристиян Шкварек за религията в училище (ВИДЕО)
„Отчитайки светския характер на образованието, не съществуват основания да се предполага „паралелно преподаване на религиозни възгледи“ в контекста на природните науки“, смята той.
Новият предмет не трябва да се разглежда „като алтернатива или допълнение към обучението по природни науки, а като отделен учебен предмет, който цели по-силно акцентиране на възпитанието на учениците с фокус към ценностите, нравствеността, морала, културното и духовното наследство. Съдържанието и целите на този учебен предмет няма да се припокриват с тезии на природните науки и няма да засягат академичните стандарти и достижения в съответните области на знанието. В този смисъл не е налице риск от омаловажаване на научните факти или от придаване на равностоен статут на религиозни и научни обяснения“, посочва Красимир Вълчев: Концепцията за "Добродетели и религии": Ето какви теми ще учат децата (ВИДЕО).
Той уверява в отговора си, че учебното съдържание по природните науки ще продължи да отразява научните постижения, ще подкрепя изграждането на знания, основани на обективни факти, наблюдение и логическа обоснованост, и „ще се преподава емпирично, научно обосновано и базирано на доказателства“.
Още: Религия, добродетели и други чудеса на българското образование
