Родители, учители, експерти, преподаватели, общественици и граждани инициираха онлайн петиция, с която се обявяват против въвеждането на задължителен учебен предмет "Добродетели и религии" в българските училища.
В същото време инициаторите на подписката настояват за адекватни мерки за решаването на дълбоките проблеми, пред които е изправено българското образование.
Още: "Религиозните институции ще имат думата": "Добродетели и религии" мина на първо четене в комисия
"На фона на тежката криза, в която се намира образованието в България, въвеждането на такъв предмет не само не решава никой от съществуващите проблеми, а ги задълбочава. Задължителен учебен час, целящ да възпитава в добро, но разделящ децата по признак вяра, религия и убеждения, не помага за изграждането на единна морална основа, а напротив, внушава, че доброто е различно за различните групи и създава предпоставки за нарушаване на фундаментални права и опасно разединение в обществото ни. Задължителен учебен предмет, включващ програми с подчертана конфесионална насоченост, накърнява принципите на светското образование и разделението между държавата и религиозните институции, залегнало в Конституцията", категорични са недоволните.
"Да не допускаме политическа игра с децата на България"
Публикуваме текста на петицията:
"И сега съществува възможност за изучаване на религия като избираем предмет, а запознаването с основните исторически, културни, етически и философски аспекти на религиите е залегнало в учебните програми по другите хуманитарни предмети. Въвеждането на програми с конфесионални елементи (както е формулирано в проекта) в задължителните часове рискува объркване у учениците за различната роля на вярата и науката и ново разделение на фона на заявките за борба с агресията. В същото време то крие потенциала вместо да привлече, да отблъсне младите хора и дори да се превърне в обидно свеждане на религията до назидание и етнофилетизъм, лишаващо я от най-съкровените ѝ и духовни аспекти. Нека я оставим на личността, семейството и религиозните институции, които могат да я изпълнят с много по-дълбок и автентичен смисъл.
Недоумяваме от въвеждането на нови предмети със законодателни инициативи, без дори да има задълбочена оценка за образователното им въздействие. Повече от година и половина няма отговор на основни въпроси. Какво ще съдържат програмите? Какъв образователен проблем решаваме? Как на практика ще се осъществява изборът, без да се нарушават правата на децата, включително разкриване на лични убеждения; без да се рискува изолация и противопоставяне на религиозна и/или етническа основа? Кой и как ще преподава и защо се предвижда религиозните институции да се месят в избора на учители? Кой от досегашните задължителни часове ще отпадне или ще добавим още един? Колко ще струва това на данъкоплатеца? И преди всичко: защо предметът не остане избираем, както досега, пък образователните власти в сътрудничество с религиозните институции да се опитат да го предложат като възможност за желаещите деца и семейства в повече училища?
Междувременно България от десетилетия се нарежда на последните места в целия развит свят по функционална грамотност, критично и творческо мислене, здравна, финансова, медийна, дигитална и гражданска култура – по всичко, което позволява на децата да се развиват като самостоятелни личности и да градят стабилно, проспериращо общество. Отчаяните опити на семействата да компенсират с уроци извън училище не могат да заменят задължението на държавата да осигури условия за качествено образование за всяко дете.
Изправени сме пред остър национален проблем: образователен колапс, който струва скъпо на всички ни и застрашава настоящето и бъдещето на България. Призоваваме образователните власти и политическите сили да търсят устойчив път за решаването му въз основата на сериозни анализи и визия за цялостна реформа на образователната система с ясно поставени съвременни цели, научнодоказани подходи и обективни измерители на качеството, така че да помага на децата ни да овладяват важни компетентности и капацитет да посрещнат предизвикателствата на динамичния живот, който им предстои.
Още: Синодът иска да одобрява програмите по религия и на децата да се пишат оценки
Призоваваме учителите, родителите и цялата общественост да не допускат политическа игра с децата на България. Училището трябва да им помага да трупат знания и умения, да възприемат общочовешки ценности, да намират общото помежду си, да изграждат чувство за отговорност и съзнание за личната си роля в по-добрия ни съвместен живот. Имаме нужда от училищна култура, насърчаваща израстването на пълноценни, свободни и съзидателни личности с напътствието на компетентни учители и подкрепата на цялото общество.
Доброто не се дели на различни учебни програми. То е за всички деца и всички часове".
