Яйои Кусама. Вероятно повечето от вас са чували някога това име, а ако случайно не сте го запомнили, то поне сте виждали снимки на тази безкрайно талантлива жена с неизменната й в последните години ярко червена перука и облекло, в което задължително присъстват точките.
Една от най-успешните и продавани живи художнички има необичайна съдба. Целият й живот е подчинен на изкуството, а изкуството й е подчинено на болестта й — Кусама започва да твори заради халюцинациите си, предизвикани от обсесивно-компулсивните й разстройства и творчеството през целия й живот остава формирано от тях. 97-годишната художничка живее през последните 50 години в психиатрична клиника. Избор, който е направила сама — това е единствената сигурна среда, в която може да продължи да твори ежедневно. Кусама говори откровено за заболяването си: "Всеки ден се боря с болка, тревожност и страх и единственият метод, който открих, че облекчава болестта ми, е да продължа да създавам изкуство".
Снимки: Instagram/yayoikusama.dots
Стилът й е абсолютно разпознаваем, но дълги години идеите й са безпардонно копирани и крадени от колегите й художници — още една причина, която запраща Кусама в тъмните бездни на отчаянието и депресията.
Още: Една от най-изтънчените дами на българския театър и кино: Малцина знаеха и за другата ѝ дарба
За успеха й, който идва сравнително късно, тя заплаща висока цена.
Родена на 22 март 1929 г. в японския град Мацумото, Яйои рисува от 10-годишна и още тогава има една цел — да стане известна художничка. Семейството й прави всичко по силите си да я разубеди — този занаят е неподходящ, според разбиранията на онова време, за едно момиче, от което се очаква да се омъжи и да роди деца. Майка й грабва рисунките й още преди да ги довърши, за да ги унищожи — нещо, което вероятно обяснява по-късната й обсесия да завърши всяка своя творба възможно най-бързо преди някой да може да й я отнеме, смятат изследователи на работите й.
В опит да се отскубне от съдбата на домакиня, която е предопределена за нея в родината й, Кусама заминава през 1957 година за САЩ, без да знае езика и с малко средства, зашити в кимоното й, тъй като в този период има забрана да се изнасят пари от Япония. "Когато реших да отида в Щатите, изгорих всичките си картини от предишните 10 години. Не исках семейството ми да ги изхвърли", разказва тя години по-късно.
В САЩ Кусама рисува непрекъснато — безкрайно много точки, които вижда в халюцинациите си. Излага големи картини, скулптури, използва новаторски за времето си елементи, включително огледала и електрически светлини. Нейна е идеята за специално изградените стаи, в които сложни инсталации от множество огледала и десетки неоново оцветени топки, висящи на различна височина над зрителя, създават илюзията за безкрайно пространство благодарение на светлината, многократно отразена от огледалните повърхности.
Но в 60-те години на XX век светът на изкуството все още е доминиран от мъжете — те са искрено възхитени от творбите й, засипват я с похвали, след което просто крадат идеите й и ги представят за свои. Това по всичко изглежда прави дори големият Анди Уорхол. През 1963 г. Кусама създава една от най-радикалните си ранни самостоятелни творби — инсталацията "Aggregation: One Thousand Boats Show". Тя представя лодка на фона на тапет с многократно повторени фотографии на същата лодка — изключително иновативна за времето си творба, която става предходник на подобни серийни визуални стратегии в поп арта.
Уорхол посещава изложбата и остава силно впечатлен. И три години по-късно прави известния си тапет "Cow Wallpaper" с повтарящи се изображения на крава, с което предизвиква значително внимание към работата си от страна на критиката.
Снимка: Instagram/yayoikusama.dots
Далеч по-нагло и безцеремонно обаче подхожда авангардистът Лукас Самарас. Когато през 1966 г. Кусама представя в Ню Йорк своята огледална стая за изложбата си, наречена "Endless Love Show", Самарас прави своя собствена огледална инсталация - "Lucas Samaras's Mirrored Room", само няколко месеца по-късно. Съществената разлика е, че той излага инсталацията си в много по-престижна галерия от нея, обирайки лаври, които не му принадлежат. Отгоре на всичко Кусама не успява и да печели финансово достатъчно от работите си за разлика от колегите си мъже.
След тази случка Кусама изпада в депресия и прави опит за самоубийство - скача от прозорец, но оцелява.
Още: Българската Мадона: Майсторът, който ни остави най-емблематичните портрети на българката
Постепенно с помощта на приятели Яйои се възстановява. Продължава да твори, в края на 60-те години организира голям брой събития, като фестивали за рисуване по тялото, модни ревюта и демонстрации против войната във Виетнам. През 1966 г. става първата жена, представяща Япония на Венецианското биенале с инсталацията "Narcissus Garden", съдържаща 1500 огледални топки.
Снимка: Instagram/yayoikusama.dots
През 1967 г. продуцира филма "Самоунищожението на Кусама", в който и участва, като на следващата година той печели награда на Четвъртия международен конкурс за експериментално кино в Белгия и на Втория филмов фестивал в Мериленд, както и втора награда на филмовия фестивал в Ан Арбър.
Спечелва си обаче много критики, тъй като голяма част от творбите й включват човешката голота - това се възприема зле и поражда вълна от остри отзиви в пресата. Вероятно това е една от причините през 1973 г. Кусама да вземе решение да се върне за постоянно в родината си. Но в Япония също не е лесно за нея да твори, а и семейството й се срамува от творчеството й, което смята за скандално. За пореден път тя изпада в депресия, загубва желание да рисува и прави нов опит за самоубийство.
Снимки: Instagram/yayoikusama.dots
За щастие намира психиатрична клиника, използваща в практиката си арт терапията - от този момент заживява в нея и с помощта на психотерапевти, в среда, в която се чувства в безопасност, тя се връща към единственото занимание, което й носи смисъл и й позволява да се бори със състоянието си. Следва продължителен период, в който е почти забравена. Но за нея това време е изпълнено с интензивно творчество - не само рисува, но издава романи, разкази, поезия и автобиография. През 1983 г. романът й "The Hustlers Grotto of Christopher Street" печели Десетата литературна награда за нови писатели на месечното списание "Yasei Jidai".
Още: Аристократът на сцената: Иконата на българското кино и театър, запомнен като синоним на класа
През 1993 г. нейният сънародник, специалистът по история на изкуството Акира Татехата, успява да убеди японското правителство да изпрати Кусама като първия соло артист, който да представлява Япония на Венецианското биенале през същата година.
Изложбата й прави фурор и постига феноменален успех.
Снимка: Instagram/yayoikusama.dots
От 1996 г. Кусама започва да излага свои творби предимно в галерии в Ню Йорк. Самостоятелната й изложба, организирана там, печели наградата за най-добра галерийна изложба за две поредни години - 1995/96 г. и 1996/97 г. от Международната асоциация на арт критиците.
Самостоятелни изложби прави и в престижни музеи в други части на света, включително във Великобритания, Италия, Швеция, Дания, Финландия, Канада.
Междувременно навлиза и в света на модата, а характерният й стил е широко популяризиран благодарение на социалните мрежи.
Сред наградите, които получава, са призът "Асахи" през 2001 г., френския Орден на изкуствата и литературата Officier, наградата на губернатора на Нагано (за принос в насърчаването на изкуството и културата) през 2003 г. През 2017 г. в Токио е открит музеят "Яйои Кусама", представящ нейни творби.
Още: Българинът, за когото китайците написаха ода: Прославил страната ни на 3 континента
