Бюджетът за 2026 г. беше приет с предсказуем шум: партиите се обвиняват в корупция, бизнесът се оплаква от „тежка среда“, профсъюзите мрънкат и чакат удобен момент за протест, либертианските анализатори режат разходи, а управляващите твърдят, че това е „единственият възможен бюджет“.
Всички тези актьори — без изключение — повтарят една удобна и вредна лъжа: че българската икономика се развива добре.
Тази лъжа е основният политически инструмент за прикриване на истината: икономическият модел на България е структурно неефективен, зависим от външни пари, неспособен да генерира конкурентна стойност и неспособен да реагира на глобални шокове и демографския срив в обществото. Още: Правителството не се притеснява от жалбите срещу бюджета
1. Българската икономика расте само на хартия — и то благодарение на чужди пари
От 2007 до 2025 г. реалният БВП (т.е., дефлиран) е нараснал с 15,52 млрд. евро — от 32,46 до 47,98 млрд. евро. Средногодишният реален растеж е 2.66%.
С този темп България ще догонва средния икономически потенциал на ЕС около 100 години. И това е при идеални условия — каквито България не притежава.
Защото срещу този „растеж“ стоят:
- 14.5 млрд. евро нов външен държавен дълг
- 12.98 млрд. евро емигрантски трансфери, голяма част от които отиват за потребление
- 17–18 млрд. евро нетни субсидии от ЕС
Тоест: реалният конкурентен растеж е по-нисък от външните ресурси, които страната получава.
Нетната международна инвестиционна експозиция се влошава от –18.6 млрд. евро до –42.3 млрд. евро. Следователно, България дължи на света 23.7 млрд. евро повече, отколкото произвежда обратно. Това е по-голямо от целия реален растеж на БВП за периода.
Видно не говорим за „догонваща икономика“. Говорим за икономика, която се движи напред, докато се задлъжнява назад.
Още: Бюджет 2026 е престъпно слаб: Опозицията плаши да свали властта с протести през есента
2. Структурата на икономиката е счупена — и това е хроничен проблем
Вносът превишава износа от десетилетия. Да, износът расте (218% за периода), но не там, където трябва:
- индустрията пада с 21% в реално изражение
- транспортът и складовете — 14%
- селското стопанство — 34%, въпреки субсидиите
- растат само сектори с малък дял в БВП: ИТ (113%), бизнес услуги (67%), туризъм (41%)
България изнася евтино и внася скъпо. Дори инфлацията при вносните стоки е по-висока от тази при износа. Още: И омбудсманът атакува Бюджет 2026 в Конституционния съд
Селското стопанство е карикатура на европейска политика: субсидирано производство на зърно, но внос на брашно и олио.
Средната заплата расте с 434,9%, производителността — само с 52,1%. Това прави труда неконкурентоспособен и отблъсква инвеститори.
Икономиката нараства, чрез потребление и дълг, не чрез продуктивност. Затова през 2026 г. България е първа в ЕС по инфлация, дефицит и темп на задлъжняване. И последна по ефективност от усвоените субсидии на ЕС – на всяко получено 1 евро съответства по-малко от 1 евро реален растеж на БВП.
3. Бюджетът е огледало на провала — не негов причинител
Между 2007 и 2025 г.:
- приходите растат от 24.5 млрд. лв. на 94.8 млрд. лв.
- събираемостта им почти не се променя: от 40.7% на 41.8% и остава под ръста на реалния БВП, т.е., тя намалява като ефективност.
- разходите скачат от 37.2% на 45.3% от БВП
- излишъкът от 3.5% става дефицит от 3.0%
Основните двигатели на разходите са:
- пенсии и социални трансфери — 40%
- държавни заплати — 25%
- здраве и образование — 15–20%
2/3 от ръста на разходите са социални, не инвестиционни. Посоченото означава, че корупцията е проблем, но не е главният двигател на дефицита. Главният е стимулирането на потреблението при слаба събираемост и липса на инвестиции. Още: КС започна дело по атаката на ГЕРБ и ПП срещу бюджета
Плоският данък не помага: приходите от корпоративен данък падат от 3% на 2.6% от БВП. Растежът идва от инфлацията, не от продуктивност. Още по-малко от ниския плосък данък.
4. Три извода, които политическият елит не смее да произнесе
Бюджетът не може да се балансира, освен на постен режим, когато икономиката расте чрез потребление и дълг.
Държавата няма капацитет да финансира иновации, отбрана и зелена енергетика, което застрашава суверенитета й.
Истинските реформи са инвестиционни, не фискални — намаляването на публичните разходи не може да покрие нуждите от капитал, особена когато делът на инвестициите в БВП е спаднал от 28% през 2007 г. на 20.1% в 2025 г., въпреки плоския данък.
5. Какво трябва да се направи — и защо няма да бъде направено
5.1. Преструктуриране на субсидиите от ЕС
От зърно и строителство към дронове, чипове (дори и по-старо поколение), софтуер, роботи, батерии да складиране на електроенергия, мехатроника, ВЕИ, плодове и зеленчуци. Това изисква политическа твърдост, каквато никое правителство не е показвало, защото реакциите няма да са като при намаляването с 25% заплатите на православните свещеници.
5.2. Субсидиите да станат възмездни
Да се управляват от частни венчър фондове, а не от министерства. Да се инвестират, не „усвояват“. Да се превърнат в възобновяем ресурс, който се реинвестира след възстановяване, а не в еднократни подаръци. Фондовете да ко-инвестират.
5.3. Държавни гаранции, застраховани при частни застрахователи
Без бюджетен дефицит, но с инвестиционен левъридж. Застрахователите да получат данъчни преференции за поемане на риск за подкрепа на технологични експортни проекти. Желателно е да бъдат субсидирани застрахователни полици, защото това прави инвестиционен мултпликатор за разлика от директното финансиране.
5.4. Данъчна реформа
Плоският данък да се замени с диференциран данък имущество, според видовете стопанска дейност. Акцизите върху хазарта, алкохола и тютюна да се повишат още. При нужда — леко повишение на ДДС върху горивата. Още: От бюджета до новите шефове на служби: Каква беше първата работа на 52-ото НС
5.5. Законодателство за публично-частни партньорства
С ясни правила, контрол и насочване на капиталови разходи към технологични и екологични проекти.
5.6. Радикална реформа в правосъдието
Осигуряване на международно участие във ВСС (напр., известни юристи препоръчани от ЕК) и прехвърляне на отговорността на главния прокурор и цялата прокуратура към изпълнителната власт. ВСС остава ръководен орган само на съдебната власт. Назначаване на чуждестранни съдии и прокурори за ръководители на ключови съдилища и прокуратури в страната. Без подобна реформа инвестиции няма да има — нито местни, нито чуждестранни, ще има закриляна корупция, която е много повече в реалната икономика, отколкото в държавния бюджет, но инвестициите в реалната икономика са това, което може да промени модела ни на развитие. Създаване на постоянен съвещателен орган към МС за предлагане на законодателни иниацитиви и оптимизации на правни актове в областта на икономиката, съставен от членове на ВСС и икономисти.
5.7. Внос на висококвалифицирани специалисти
Инженерни и предприемачески, но и трансформация на икономическите министерства в малки експертни мозъчни тръстове (с персонал до 50-60 души), в които експерти управляват политики. Още: Бюджет 2026 влиза в сила: По-високи осигуровки, по-скъпи винетки и цигари
6. Финалът, който никой не иска да чуе
Тези седем реформи вероятно са единствените, които могат да променят икономическия модел. Но те изискват политическа воля, която българският елит не притежава.
Затова бюджетът ще продължи да бъде дефицитен или постен, икономиката — зависима, а обществото — хранено с лъжата, че „се развиваме добре“. И докато тази лъжа остава удобна за всички участници в политико-икономическия театър, България ще продължи да се движи напред само на хартия — и назад в реалността. Докато може.
Автор: Никола Стоев
