"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.
Бразилия е родното място на някои от най-великите футболисти в историята на футбола. Селесао се слави с легендарните си нападатели – Пеле, Роналдо Назарио, Роналдиньо, Кака, Гаринча, Ромарио, Ривалдо, Неймар и още много други. Преди 9 години се пенсионира един бразилец, който трябваше да е сред тези титанични имена, но загубата на близък човек съсипа психиката му и впоследствие - футболния му талант.
Адриано Лейте Рибейро - „Императорът"
Кариерата на Адриано започва в академията на Фламенго, където прекарва кратко време, преди да получи дебюта си с първия отбор на „червено-черните“ през 2000 година. За 1 година се представя на достатъчно високо ниво, че да привлече вниманието на италианския колос Интер. „Нерадзурите“ го закупуват за 13 милиона евро през 2001-ва, а първият му гол с клуба от Милано пада в приятелски мач срещу не кой да е, а Реал Мадрид. След като прекара една година на скамейката на Интер, Адриано беше изпратен под наем във Фиорентина, където започна по-често да се разписва. Успешните 6 месеца с „виолетовите" му спечелват трансфер в Парма за 15 милиона евро. Бразилецът заблестява в двете си години, прекарани с „дуковете", вкарвайки 26 гола, след като сформира страхотно нападателно дуо с Адриан Муту.
Завръщането в Милано
През зимния трансферен прозорец на сезон 2003/2004 Адриано се завърна в Интер с трансфер, оценен на 23 милиона евро. Нападателят завърши кампанията с 21 гола, а през следващата той бе още по-резултатен. През 2004 финишира на шесто място за наградата „Най-добър играч на света за годината" на ФИФА. През тази и следващата година, той завършва в топ 10 на „Златната топка" два пъти. Периодът 2004/2005 се счита за най-силен в кариерата му, записва 42 гола на клубно и международно ниво. Бразилецът получава прозвището „Императора", вдъхновено от римския император Адриан. Представянията му карат щаба на „нерадзурите" да му подновят договора, удължавайки го до 2010 година.
ОЩЕ: Недооцененият професор в българския футбол, който днес търси бижута на Лудогорец
Смъртта на бащата на Адриано
Именно 2004-та е и годината, през която Адриано получава съкрушителното обаждане:
„Той получи телефонно обаждане от Бразилия: 'Адри, татко почина'. Видях го в стаята му, той хвърли телефона и започна да крещи. Не можеш да си представиш как крещеше. От този ден Морати и аз го гледахме сякаш беше малкото ни братче. Той продължи да играе футбол, да вкарва голове и да сочи към небето, посветявайки ги към баща си. След това телефонно обаждане обаче нищо не беше същото. Иван Кордоба прекара една нощ с него и му каза 'Адри, ти си микс от Роналдо и Златан Ибрахимович. Осъзнаваш ли, че може да станеш най-добрия играч на всички времена?' Не успяхме да го извадим от депресията...", разказа Хавиер Санети за американското издание през 2017 година.
Представянията на Адриано бързо губят качество след инцидента. Бразилецът започва да пропуска тренировки и прекарва повече време в дискотеки, с алкохол под ръка. Поведението на нападателя служи като предпоставка за съсипване на отношенията между играча и собственика на Интер Масимо Морати. Италианският милиардер изпраща футболиста на неплатена отпуска в Бразилия два пъти през 2007 година с целта той да тренира със Сао Пауло. Тогава 25-годишният „Император" е бил далеч от оптималното физическо ниво и се е борил с алкохолизъм.
Последните години в Интер и напускането му
През 2008 година Адриано е пратен под наем за половин сезон в родната Бразилия. Там играе за Сао Пауло, а скандалите продължават - получава червени картони за агресивни действия, закъснява за тренировки, тръгва си по-рано по собствено желание. След 6 месеца се завръща в Интер, но вкарва едва 7 гола в 22 мача. След като прекрати договора си с „нерадзурите", бразилецът подписа за 1 година с отбора, в който всичко започна - Фламенго. С „червено-черните" е активен голмайстор и представянията му помагат на отбора да спечели титлата на бразилската Серия А.
Отново в Европа
През 2010 година Рома се сдоби с услугите на „Императора", като му предложиха годишна заплата от 5 милиона евро. Престоят му в италианската столица обаче не беше успешен и неговият договор беше прекратен след едва 7 месеца.
„През всичката му физическа сила може да се забележи нещо останало от забравеното дете със сладки очи, което е бил Адриано. Това стана ясно след неочакваната смърт на баща му. Адриано е признал, че е бил ужасен от мисълта да стане мъжа в семейството. Имаше и още нещо: неговите мотивации да играе футбол бяха да радва баща си и, разбира се, да прави пари. Сега, когато баща му го няма, а парите са в изобилие, какъв е смисълът?
Жертвите, които един атлет трябва да прави във всекидневната си рутина, сега просто бяха едно непоносимо ограничение. Защо да се занимава с тренировки, когато може да се напива, или за да скърби по смъртта на баща си или да празнува факта, че вече може да си позволи всичките питиета на света, които желае. Трагедията, разбира се, е че талантът си има срок на годност. След около десетилетие, човек като Адриано ще може да отиде, където си пожелае, с когото си иска. Но той със сигурност ще се чувства по-добре за себе си, ако може да се убеди, че е направил всичко възможно с таланта си.", каза английският журналист на BBC Тим Викъри в статия за проваления талант на Адриано след изхода му от Рома.
Залеза на една разочароваща кариера
В остатъка от кариерата си Адриано прекара време в Коринтианс, отново във Фламенго, в Атлетико Паранаенсе и Маями Юнайтед. Много бивши и настоящи футболисти са дали своите поздравления за таланта, с който разполагаше бразилецът. Сред тях са Златан Ибрахимович, Майкон, Иван Кордоба, Хавиер Санети, Ромелу Лукаку, Рио Фърдинанд. „Императора" разполагаше с всички качества, от които би се нуждаел един модерен нападател - скорост, техника, здрава физика и разрушителен удар. Качествата му са предпоставка за много сравнения с Роналдо Назарио в началото на кариерата му, но за жалост тя не се разви по начина, по който всички очакваха. Алкохолизмът превзе Адриано, признава бившият футболист в интервюта години, след като се пенсионира. Именно това доведе до провала на един от най-талантливите играчи, които някога светът е виждал. На клубно ниво бразилецът се разписа 169 пъти и направи 46 голови подавания в 364 мача, а с националния отбор на Бразилия има 27 гола и 5 асистенции в 48 двубоя.
Автор: Ростислав Димитров
ОЩЕ от "Окачените бутонки": Великият аржентински голмайстор, който пропусна 3 дузпи в един мач
