Ендокринологът д-р Ружана Чекичева: Затлъстяването е пандемията, която наблюдавам

Д-р Чекичева, вие сте млад лекар ендокринолог, защо се насочихте към тази специалност?

Ендокринологията за мен е една от най-интересните дисциплини в медицината, много бързо развиваща се. Смятам, че има изключително много интересна патология в нея и човек може да се "развихри".

Първото заболяване, с което свързваме ендокринолозите, е захарният диабет -  едно социално значимо заболяване в днешно време. Явно не само наследствеността го предопределя. Стресът ли е основен фактор за отключването му, за да се разболяват толкова много хора?

Захарният диабет бива два типа - тип 1 и тип 2. Ако говорим за втори тип захарен диабет, то стресът е изключително важен компонент, заедно с хранителните навици и наследствената предразположеност. Всички тези фактори, взети заедно, в един момент може да доведат  до отключване на заболяването. Хубавото е, че ние можем да бъдем полезни. Там е и моята насока в момента. Хранителните навици могат да забавят както отключването на диабета, така и необходимостта от медикаментозно или инсулиново лечение. Казвам го така, защото с хранителен и двигателен режим можем изключително много да си помогнем.

Какво се е променило в храните ни в последните 40 г., че диабетът стана толкова често срещан?

На първо място ежедневието ни е изключително напрегнато и забързано. Нямаме време да се храним качествено, да отделим достатъчно време за приготвянето на храната или да се замислим какво ядем. Включително и ние, медиците. Храната, която консумираме, не е от най-високо качество. С това едва ли ще  изненадам някого. Много често през деня или хапваме нещо на бързо „на крак“, или изобщо не се храним и като се приберем, наблягаме на вечерята. Нямаме време за активно движение навън, разходки или планински преходи, но хубавата новина е, че все по-често както млади, така и по-възрастни хора се обръщат към здравословния начин на живот. Забелязвам, че  хората започват все повече да мислят за своето здраве и да полагат усилия за него. Много по-полезни бихме могли да бъдем ние, ендокринолозите, още преди да са настъпили тежките усложнения от заболяванията. Изключително добри резултати наблюдавам в моята практика при работата си с младите пациенти. Те са много ангажирани и мотивирани както за своето здраве, така и за външния си вид. Разбира се, много по-лесно е да промениш хранителната и двигателната култура на един човек, който има мотивация и желание, който разбира, че действията му сега определят доброто бъдеще занапред. Още: СЗО: Над 30% от децата в България страдат от затлъстяване, нужни са навременни прегледи

При какви симптоми трябва да се запитаме дали не развиваме диабет и да потърсим лекар?

Захарният диабет е заболяване, при което много често пациентите идват с усложнения и това е плашещото. Затова превенцията и профилактиката в тази посока са от изключително важно значение. Винаги трябва да имаме „едно наум“, ако в рода ни има диабетици. Водещите симптоми, на които трябва да обърнем внимание и да се консултираме с личните си лекари, са сухота в устата, жажда, често уриниране, отпадналост, липса на енергия и тонус. 

До какви усложнения може да доведе той, ако не се лекуваме?

Диабетът засяга всички органи в нашето тяло. Той води до микро и макроваскуларни усложнения, които могат да бъдат очни, неврологични, бъбречни, сърдечно-съдови усложнения и други. При голяма част от пациентите се наблюдава артериална хипертония и дислипидимия, а след като добавим и ние диагнозата захарен диабет - рисковите фактори стават много.

Реално какво се разстройва в организма на човек?

Обмяната на въглехидратите и всички последствия, до които води тя. Едни от водещите усложнения на захарния диабет са инфарктите, инсултите, ампутациите на крайници, както и  хронично бъбречно заболяване, при което немалка част от нашите пациенти, за съжаление, стигат и до хемодиализа. 

Диабетът изобщо има ли лечение или веднъж появил се, няма връщане?

Точно това е разковничето и точно тук се опитвам да бъда максимално полезна на моите пациенти. Още при първи симптоми, още дори без да сме поставили диагноза диабет. При т. нар. нарушения на въглехидратната обмяна или нашумелия напоследък термин "инсулинова резистентност" се стремя да променя хранителните и двигателните навици, за да може поставянето на диагнозата да се измести години назад. И това е възможно. Всяко едно медикаментозно лечение не би било ефективно, ако то не е комбинирано с правилен хранителен и двигателен режим.

Кои други болести на обмяната са най-често срещани в практиката ви?

Болести, свързани с обмяната на липидите /мазнините/, с дефицит на микроелементи - витамини и минерали, както и много други. Изключително често наблюдаван е метаболитният синдром, който представлява комбинация от артериална хипертония, захарен диабет и дислипидемия. Затлъстяването е пандемията, която аз наблюдавам. Всеки четвърти-пети пациент, влязъл в кабинета ми, е със затлъстяване. Затлъстяването се разделя на няколко степени, но определено има отношение към здравословния статус на населението и е нещо, на което трябва да се обърне достатъчно сериозно внимание. Ендокринолозите лекуваме още заболявания на щитовидната и паращитовидните жлези, надбъбречните и половите жлези, хипоталамус и хипофиза. Остеопорозата също е патология, с която ендокринологът се занимава. Голяма част от нашите заболявания не са познати на масовото население.

Кои от тях са лечими?

Този въпрос е много труден. За всяко заболяване, в зависимост от стадия, в който е диагностицирано, може да се каже дали е лечимо, или не. Повечето от тях, разбира се, са лечими, но налагат и много прецизно проследяване във времето, защото търпят динамика.

Във всички случаи обаче явно говорим за активно участие на пациента в лечението, процесът не е еднопосочен: лекарят изписва лекарства, а пациентът ги приема?

Категорично. Отношението на пациента трябва да е достатъчно сериозно към здравето му, за да изпълнява препоръките. Здравето е най-добрата ни инвестиция. Ако сме здрави, имаме тонус и енергия всичко друго е постижимо.

А какво виждате вие като отношение на пациентите към здравето им?

Един немалък процент от моите пациенти наистина не подхождат с достатъчна ангажираност към здравословното си състояние. Но по-големият процент се отнасят сериозно. Те идват, доверяват се на това, което им казвам, за което безкрайно благодаря, разбира се. Изпълняват препоръките и предписанията ми и виждам резултатите. Старая се да обяснявам на всеки един какво е заболяването, как се лекува и до какви последици може да доведе.

Отношението ви към пациенти, които много са чели форуми от рода на бг.мама и други подобни?

Аз много се радвам на пациенти, които идват информирани. Разбира се, има една граница, която не трябва да се прескача. Все пак медицината не е интернет. Неслучайно ние учим толкова много години и не спираме да подобряваме квалификациите си. И на тези пациенти се опитвам да обясня на нормален, разбираем за тях език за какъв проблем става въпрос и как мога аз да бъда полезна. А дали те ще приемат моето мнение, е изцяло в техните ръце.

Каква е спецификата на вашата практика в Смолян?

През 2013-та завърших медицина, от 2019-та съм ендокринолог. По време на второто си майчинство завърших втора магистратура "Обществено здраве и здравен мениджмънт", а от тази година съм лицензиран диетолог - ако това се приема за специфика на практиката.

Вие сте единствен лицензиран диетолог в областта?

Да, доколкото разбрах, е така.

Като диетолог на какво могат да разчитат пациентите, идвайки при вас?

Ендокринологията е много тясно свързана с диетологията. Доказва го и всичко, което говорихме до момента. Все по-често има пациенти, които идват и без притеснение споделят за проблема си с килограмите. Смятам, че бих била много полезна на пациентите си както с ендокринологична патология, така и на тези, които нямат други заболявания, но са с наднормено тегло. Спецификата се изразява в изцяло индивидуалния подход към всеки пациент и съответно изготвянето на индивидуален хранителен режим. Това е нещото, с което се занимавам в момента, и смея да твърдя, че има доста голям интерес.

Когато видим много пълен човек, обикновено си казваме, че е заради някаква болест. Кое е първичното - първо е пълен, след това се разболява, или първо е болен, след това пълнее?

В повечето случаи първо е затлъстяването и то е довело до поредица от заболявания. Затлъстяването може да е причинено, разбира се, от някои нарушения в обмяната или неправилен хранителен режим. Обездвижването е голям показател, който също наблюдаваме. То, заедно с неправилното хранене, води до затлъстяването. Все по-млади хора, за съжаление, имат такъв проблем.

Включително и деца. Там има ли какво да се промени, като държавна политика примерно?

Според мен трябва да се заложи много повече на  активната физическа подготовка на децата, защото с този застоял начин на живот, с всички устройства, които заобикалят нашите деца - телефони, компютри, игри, телевизори и т.н., активното движение остава на заден план, а то е от изключително значение. Пълноценното хранене с качествени продукти е другият важен елемент. Децата са тези, които сега трябва да възпитаме и да им дадем едва добра хранителна култура. Още: Затлъстяване: Шокираща оценка и прогноза за света

Колко часа им трябват движение и спорт като препоръка?

Аз не съм специалист в тази област. Според мен трябва да е не по-малко от три път седмично, като това в никакъв случай не е достатъчно, ако, след като се приберат вкъщи, седнат на компютъра и хапват чипс. Необходимо е да възпитаме децата си на допълнителна активност. Можем да измислим най-разнообразни занимания, както за тях, така и за нас самите.

А за нас самите трябва ли да „гоним“ тези 10 хиляди крачки дневно? Колко активни трябва да бъдем зрелите хора?

10-те хиляди крачки - добре, някакъв показател са. Много е важно движението да бъде достатъчно натоварващо за нашата мускулатура. Тези крачки може да ги направите, докато вършите домакинската си работа вкъщи, но това в никакъв случай няма да е достатъчно да изгорите калориите, които сте приели с храненето. Тоест, на нас ни трябва физическа активност. Не говоря за бягане, скачане или нещо силово. Просто трябва да има движение, в което мускулът започва да работи и не спира, за да се изразходи енергията.

По-интензивно ли искате да кажете?

По-интензивно и без паузи, защото вкъщи, докато вършим ежедневните си домакински задължения, тръгваме, спираме, сядаме, ставаме. Там също можем да направим 10 000 крачки, но ефектът не е този, който търсим, за да бъдем здрави и ако искаме да намалим теглото си.

И това е минимумът, нали?

Да. Който иска повече, трябва да положи повече усилия.