За пореден случай от абсурдите на българското образование разказа адвокатът по медицинско право Мария Шаркова. Става дума за мъж, който съди НЗОК за осигуряване на средства за скъпоструващо лечение, но докато бавната бюрократична машина се задейства, той не успява да дочака победата си, станал жертва на друг бич по родните болници - вътреболничната инфекция.
Мудната бездушна администрация отново си спести едни пари
"Повече от година водих дело на онкоболен пациент срещу НЗОК за осигуряване на средства за скъпоструващ лекарствен продукт. През това време пациентът живееше благодарение на заеми, дарения и собствени средства, чрез които си купуваше лекарството. 4000 евро на месец. Всеки месец. Лекарственият продукт е с доказана ефективност - "изчезването" на метастази и редуцирането на първичния тумор без активност са доказани обективно. НЗОК дори не оспориха тези въпроси. Спечелихме. Вече няколко седмици чакам НЗОК да спази указания от съда 14 дневен срок и да издаде необходимите актове за финансиране на лечението на пациента", разказа Шаркова.
По думите й преди няколко дни мъжът е починал. "Не от онкологичното си заболяване, което беше в ремисия. От ятрогенна травма по време на рутинна медицинска процедура и от инфекция с мултирезситентна клебсиела, която необезпокоявано си живее в почти всички български урологии. Които, ако бъдат проверени от контролните органи, се оказват по-чисти от бебешка сълза", продължава тя.
"Извинете, че ще бъда груба, но ще го кажа. С всеобщите усилия на слепите ни контролни органи и на мудната бездушна администрация, НЗОК още веднъж си спести едни пари. А моят клиент стана поредният пациент, който не дочака справедливост. В този случай ракът се оказа безсилен, но безхаберието надделя", категорична е Шаркова.
Вътреболничните инфекции са реалността, за която никой не говори
По темата се включи инфекционистът д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Бернски университет, който коментира, че у нас почти няма голяма болница без постоянно налични вътреболнични инфекции.
"По повод на коментар на адв. Мария Шаркова за починал онкопациент не от основното заболяване (което е било в ремисия), а от инфекция с вътреболнична мултирезистентна Клебсиела, искам да направя следния коментар: В София (със сигурност и в България) почти няма голяма болница без постоянно налични вътреболнични инфекции из хирургичните клиники и интензивните отделения, като пациентите биват изписвани често с два или дори три антибиотика "за всеки случай". Не е за всеки случай, вероятността да сте опериран или в интензивно отделение в софийска болница и да ви бъде лепната вътреболнична инфекция е немалка. Няма значение колко ремонти на отделенията се правят", написа той.
По думите му РЗИ и министерството умишлено избягват темата, а реална статистика какви вътреболнични инфекции се въдят липсва.
"Борбата с тях преминава през пълно признаване на проблема, антибиотични мерки за елиминиране и предотвратяване на резистентност (antibiotic stewardship) и педантична хигиена. Чести източници са апарати за обдишване, многократно използвани хирургични материали за еднократна употреба (автоклавирани или дезинфицирани, за да се увеличава печалбата) и пр., и пр. Всеки знае за това и всеки се прави на ударен. Темата трудно може да се обсъжда, защото на хартия ние сме по-добре от всички западни болници (вече много съмнително за укриване на реален проблем, още повече, че в лични разговори непрекъснато получавам запитвания от близки на пациенти какво да правят. Има много случаи.). Няма никакво значение колко велики лекари сме, ако не можем да опазим пациентите от вътреболнични инфекции", завършва д-р Илиев.
Парадоксът на половин милион българи с диабет: Когато се подобрят, губят достъп до лечение
