Арбател: древна магия с добри намерения

Учените казват, че Арбател е написан през 1575 г. Тази дата се потвърждава от споменаването в текстовете на различни източници, отнасящи се до годините 1536-1583. Смята се, че последният редактор на Арбател е бил швейцарският лекар Теодор Цвингер и че е бил издаден от италианския печатар Пиетро Перна. Самият автор остава неизвестен, въпреки че има предположение, че може да е човек на име Жак Гохори. Подобно на Цвингер и Перна, Гохори бил парацелзианец (група, която вярвала и следвала медицинските теории и терапии на швейцарския лекар и алхимик Парацелз).

Парацелз. Romeyn de Hooghe / CC BY 4.0

В основата на съдържанието на "Арбател" е природата и естествената връзка между човечеството и небесната йерархия. Фокусът е върху положителната връзка между небесния свят и хората, както и взаимодействието между тях. Британският поет, мистик и окултист Артър Едуард Уейт отбеляза, че "Арбател" има явно християнска природа. Той пише, че книгата не съдържа никаква форма на черна магия и не се свързва с Големия или Малкия ключ на Соломон - един от най-известните гримоари, съдържащи информация за християнската демонология и гоетия (средновековна магическа традиция за призоваване на демони и съставяне на талисмани). Напротив - най-често цитираната книга в "Арбател" е Библията. От начина, по който е написан този гримоар, може да се заключи, че авторът на "Арбател" трябва да е знаел наизуст много фрагменти от Библията и това е оказало голямо влияние върху неговите текстове.

Манускриптът на Войнич: тайнствената книга, която никой не може да прочете

За времето си „Арбател” бил изключително влиятелен и авторитетен труд. Но трябва да помним, че е невъзможно да се разбере значението на Арбател, без да се разбере философията на Парацелз. В нея теософията се разглеждала в окултен смисъл и може би това е била първата писмена работа, в която това е направено. Преди появата на „Арбател“ теософията обикновено се използвала като синоним на теологията. Това било първото произведение, в което е направено важно разграничение между човешкото и божественото знание. Само не бива да се бърка с теософията на мадам Блаватска, която се счита за основател на този термин, въпреки че той е известен още от II век.

Стансите на Дзиан. Най-мистериозният ръкопис в историята

Православна икона на деветте ангелски чина. Public Domain

Но не всички мнения за "Арбател" са толкова положителни. Например холандският лекар, окултист и демонолог Йохан Вайер в книгата си „De praestigiis daemonum“ (буквално от латински – „От триковете на демоните“) описва "Арбател" като книга, „пълна с магическа нечестивост“. През 1617 г. двама професори от университета в Марбург в Германия се опитали да използват „Арбател“ като учебник за студенти. След това университетът предприел дисциплинарни мерки срещу тези преподаватели, а четенето на книгата дори довело до изключване на един от студентите. Освен това през 1623 г. обвиненият в магьосничество Жан Мишел Менуазие твърдял, че е използвал заклинания от гримоара „Арбател“.

Предполага се, че първото издание на „Арбател“ най-вероятно е публикувано в Базел. Някои твърдят, че са съществували и по-ранни издания, но няма надеждни доказателства за това. От 1575 г. има няколко преиздавания на книгата. През 1655 г. Робърт Търнър превел „Арбател“ на английски и го публикувал под заглавието „Четвъртата“, включвайки го в трактата „Три книги по окултна философия“ на немския философ Хайнрих Корнелий Агрипа.

Как бе разшифровано "дяволско писмо" от XVII век

През 1686 г. книгата била преведена на немски, а през 1855 г. се появил друг немски превод, който поправял грешките на предишния.

Буер - десетият дух, който преподава „Морал и естествена философия“. Буер се появява в гримоара от XVI век Pseudomonarchia Daemonum и неговите производни, където той е описан като велик господар на ада, разполагащ с петдесет легиона демони. Той се появявал, когато Слънцето е в Стрелец. Подобно на Хирон, кентавърът от гръцката митология, Буер преподавал природна и морална философия, логика и знанията за употреба на всички билки и растения, а също така бил способен да лекува всички недъзи.  Louis Le Breton / Public Domain

През 1945 г. Марк Хейвън направил френски превод на ръкописа. Накрая, през 1969 г., тя отново била преведена на английски в колекцията от ръкописи на Ханс Слоун, съхранявана в Британската библиотека. Но този английски превод съдържал много грешки и пропуснати раздели, а също така включвал необясним „Печат на тайните“, който не е включен в никоя друга версия.

Благодарение на оригиналното издание и по-късните преводи, гримоарът „Арбател“ остава увлекателен източник за изследване на древни духовни и магически съвети, различни философии и мирогледи от XVI век.