Жените от елита в Древен Египет са били умели стрелци с лък и вероятно са били обучени в използването на ками и боздугани, според ново проучване, което оспорва традиционното схващане, че те са водили заседнал начин на живот, съобщава The Independent.
Нови открития за жените от елита на Древен Египет
Преди се е смятало, че царските жени в Древен Египет са водили пасивен, разглезен живот в хареми, грижейки се за нуждите на семейството.
„Нови изследвания обаче показват, че те са били независими, активни лидери, които са служили като дипломати и религиозни поддръжници. Всъщност те вероятно са водили „дисциплиниран и строг живот“, за да овладеят техниките за използване на оръжията, започвайки от детството или ранната юношеска възраст“, казва археологът Зейнеб Хашеш пред изданието.
В частност, ново проучване на пет мумии на египетски царици, родени преди 4000 години, показва, че те са преминали през интензивно военно обучение и дори са претърпели животозастрашаващи наранявания.
„Царските мумии на Хенмет, Итауерет, Ита, Сататормерит и Нуб-хотеп са открити за първи път през 1890-те години в Дахшур - погребален комплекс от пирамиди и шахтови гробници - но след това изчезват в продължение на много години, докато не се появяват отново в Египетския музей по време на кураторски проект през 2020 г.
Прочетете също: Археолози откриха нови доказателства за управлението на първата жена фараон в Древен Египет
„Тези жени са погребани с лъкове, стрели и ками, но археолозите не са сигурни дали тези оръжия са били церемониални или дали принцесите действително са ги използвали“, се подчертава в статията.
Учените са открили следи от закрепване на мускули по костите на жените, което показва интензивно обучение по стрелба с лък, както и следи от физически наранявания, които са били внимателно лекувани.
„Скелетните останки показват специфични физиологични адаптации, съответстващи на механичните натоварвания, необходими за използване на оръжията, открити в гробниците им“, отбелязва авторът на изследването д-р Хашеш.
Учените са изследвали и скелетните останки на жени от фараонското семейство и са отбелязали отличителни черти на местата, където сухожилията и връзките се прикрепят към костите. Те са открили, че костите на жените са еволюирали, за да издържат на интензивно мускулно натоварване.
„Когато човек редовно извършва високоинтензивна физическа активност, костите в тези области стават по-здрави или развиват ясно изразени ръбове и текстура, за да издържат на повишено механично натоварване от мускулите. При тези жени тези черти са били значително по-развити, отколкото би се очаквало при индивид със заседнал начин на живот“, отбеляза Хашеш.
Тези жени вероятно са ловували, изявявали са се в церемониални демонстрации на власт и дори са извършвали действия „за да защитят божествения ред в двора“.
„Овладяването на силата на опъване на тежък лък изисква не само сила на горната част на тялото, но и стабилен захват, който в продължение на много години практика е довел до промяна на костите на ръцете им. Тези открития напълно опровергават традиционното схващане, че елитните египетски жени са водили пасивен, заседнал начин на живот. Нашето проучване показва, че високият социален статус всъщност може да „предефинира“ или разшири очакваните роли“, добавя изследователят.
Освен това има индикации, че египетските жени от елита са се обучавали в използването на ками и боздугани.
„Ита е била млада жена на възраст между 28 и 34 години със силни мускулни връзки в горната част на тялото, което показва, че е използвала редовно оръжия като боздугани или ками. Хенмет е била на около 30-40 години, което става ясно от изтъняване на костите, но е имала много силни връзки. Итаверет е била млада жена на възраст между 20 и 34 години, която е получила фрактури на ребрата и стъпалото. Скелетът ѝ предполага, че е била умел стрелец с лък“, отбелязва авторът на изследването.
Учените също така отбелязват, че лечението на рани по това време е било много по-напреднало, отколкото се е смятало досега.
„Нивото на медицински грижи, които тези хора са получавали, е било може би най-доброто в древния свят. Итаверет, например, е претърпяла няколко контузии като счупване на ребрата и крака. Фактът, че тези наранявания, както и счупената ръка на крал Хор, са зараснали без признаци на инфекция или неправилно срастване, е пряко доказателство за високоефективна медицинска намеса. „Тази грижа вероятно е включвала намаляване на фрактурата, шиниране и лечение на рани“, споделя в заключение ученият.
