Как "пациентът М" видя света назад и с главата надолу

През 1938 г. „пациентът М“ е прострелян в главата и е отведен във военна болница, където е прегледан от бащата на Изабел – Хусто Гонсало, невролог, лекувал ранени войници по време на испанската гражданска война. Той прекарал 50 години от живота си в изучаване на уникалното медицинско състояние на М. Дъщеря му продължила от там, където той спрял.

Да видиш света през очите на „пациента М“

„Пациентът M“ претърпял увреждане в теменно-тилната област – частта от мозъка, която контролира функции като визуално картографиране и обработка, пространствена ориентация, формата и размера на обектите и координацията око – ръка.

По време на лечението „М“ е в безсъзнание близо две седмици и когато се събужда, светът му буквално се обръща с главата надолу.

Той вижда и чува нещата наобратно, може да чете числа и думи в книга само когато са обърнати. Въпреки това той може да определи часа на ръчен часовник от всяка посока. Често облаците в небето и хората на земята му се струват с главата надолу.

Защо мигът на смъртта е толкова спокоен

Освен това понякога той също изпитва цветна слепота и тройно виждане. Когато д-р Гонсало чува за всички тези симптоми, той е заинтригуван и решава да проучи „пациента М“ по-задълбочено, дори след като лечението му приключва.

Преди много десетилетия учените знаят много по-малко за човешкия мозък и как работи, отколкото днес. Естествено, д-р Гонсало първоначално се стреми да разбере как работи мозъкът на „пациента М“ след травмата. След известно време, въз основа на собствения си анализ и открития, той предлага нова хипотеза – мозъчна динамика.

„За д-р Гонсало модулните теории не можеха да обяснят въпросите, възникнали с „пациента М“, така че той започна да създава своята теория за динамиката на мозъка“, казва Алберто Гарсия Молина, първи автор на изследването и експерт по невропсихология.

„Пациентът М“ и мозъчната динамика

Според теорията за динамиката на мозъка определена когнитивна функция не е ограничена до една част, а е разпределена между различни части на мозъка. По такъв начин различните функции в мозъка са взаимосвързани и претърпяват промени заедно с времето.

Например Гонсало обяснява, че травма (като тази на „пациент М“) не засяга отделна функция, а причинява дисбаланс между различни функции, които са взаимосвързани и разпределени в мозъка.

В случая на „пациента М“, увреждането засяга централните, маргиналните и парацентралните части на мозъка. Тези области контролират множество сетива и регулират функции като картографиране, визуално-пространствена способност и разбиране на числа и текст.

Странното визуално изживяване на „пациента М“ всъщност е резултат от дисбаланс в тази мозъчна динамика, причинена от травмата.

Д-р Гонсало изучава „пациента М“ от 1938 г. до смъртта си през 1986 г. Той води бележки и пише писма до „М“, които разкриват, че в началото пациентът е смятал състоянието си за временен проблем.

Невробиолозите не обичат левичарите. Ето защо

Въпреки че „М“ се е сражавал във войната, той никога не е получавал пенсия за ветерани. В очите на испанското правителство виждането на света обърнат не е здравословен проблем, причинен от рана от войната. Когато осъзнал, че зрителните смущения не изчезват, „М“ все още бил спокоен и не позволил състоянието му да повлияе на живота му.

До ден днешен не е съобщавано за друго човешко същество със симптоми като тези на „пациента М“. Авторите на изследването предполагат, че „М“ вероятно е починал през 90-те години. Първоначалната му самоличност все още е неизвестна, но той ще бъде запомнен с ролята си в оформянето на областта на мозъчната динамика и разширяването на нашето разбиране за човешкия мозък.

Изследването е публикувано в списание Neurologia.