Какво откриха изследователите в косите на жертви на инките

През XI–XVI век е съществувала най-голямата по отношение на територия и население държава от предколумбовата епоха – Империята на инките, която в своя разцвет заема териториите на Перу, Боливия, Еквадор, а също и частично Колумбия, Аржентина и Чили. Инките често воювали със съседите си, разширявайки границите на своята държава, като се отнасяли доста меко към завладените народи, например, не забранявали местните богове и не извършвали репресии.

Инките са имали сложна система от вярвания, в която важно място е отделяно на жертвоприношенията. Един от тези ритуали е бил капакоча, чието провеждане подразбирало подбиране на добре развити деца от двата пола (или млади девици) в различни части на империята. Децата били отвеждани в Куско, където жреците провеждали определени ритуали и подготвяли бъдещите жертви. Повод за капакоча можела да бъде смъртта на владетеля, победа във война или стихийно бедствие.

Като част от ритуала упоените деца можели да бъдат отведени до върховете на вулкани и планини, където били принесени в жертва. Скорошно проучване на останките на две деца на възраст от шест-седем години показало, че те са употребявали кока и аяхуаска през последните седмици от живота си: Преди жертвоприношение на вулкан инките давали на децата кока и аяуаска.

През 1976 г. близо до чилийския град Икике пътни строители извършили взривни дейности и открили на склона на планината Серо Есмералда погребението на две момичета на възраст около 9 и 18 години. Мумиите, датирани около 1399-1475 г., са открити облечени в скъпи дрехи и с богат придружаващ инвентар от 104 предмета, включително сребърни бижута. Археолозите стигнали до извода, че тези момичета са били жертви на ритуала капакоча, изминавайки дълъг път до мястото на смъртта си – от Икике до Куско на около 1200 километра. Изследвания са установили, че дрехите им са били наситени със смъртоносна отрова – червена боя от цинобър.

Находки, направени на склона на планината Серо Есмералда. Bernardo Arriaza et al. / Archaeological and Anthropological Sciences, 2022

Бернардо Ариаза от университета в Тарапака, заедно с колеги от САЩ и Чили, са изследвали мумифицираните останки на седем души от Северно Чили. Пет мумии на възрастни хора и от двата пола са открити в обикновени погребения в района на Атакама, отнасящи се към 800 г. пр.н.е. – 1400 г. от н.е. Още две мумии принадлежали на момичета, които били пожертвани на склоновете на Серо Есмералда.

Използвайки масспектрометрия с индуктивно свързана плазма и лазерна аблация, учените изследвали косите на всичките седем мумии, за да определят нивата на живак, натрупани през последните пет до шест месеца от живота им. В резултат на изследването се оказало, че в косите на момичетата, принесени в жертва, концентрацията на живак е около 80 пъти по-висока от тази на мумиите от обикновени погребения.

Въшки в косите на мумии от Андите пазят древната им ДНК (СНИМКИ)

Учените отбелязват, че днес СЗО счита за безопасно ниво от около един до два микрограма на грам, докато при жертвите на капакоча този показател е 11,2 микрограма на грам. В същото време до това може да е довело не само отравяне, но и прекомерна консумация на заразена риба. Макар че учените се затруднили да дадат еднозначен отговор за източника на живак в косите на момичетата, те са на мнение, че това е резултат от продължително отравяне по време на продължилия с месеци ритуал капакоча.

В същото време изследователите отбелязват, че концентрацията на литий, бор и сяра в косата на принесените в жертва момичета е по-ниска от тази на други индивиди и отговаря на съвременната норма. Освен това ниската концентрация на арсен показва, че тези момичета са пили вода с добро качество и не са страдали от излагане на това токсично вещество за разлика от много популации в Атакама.

Научете още за естествено мумифицирани останки - Неръкотворните мумии.