Калигула обявил война на морето

Легендата разказва, че през 40 г. от н.е., вероятно по време на планирано нахлуване в Британия, Калигула наредил на войските си да събират раковини от плажа. Този символичен акт трябвало да представлява триумф над непобедимото море, а мидите да бъдат отнесени в Рим като доказателство за тяхната победа.

В исторически план Калигула е изобразяван като „луд“ император чрез разказването на подобни истории. Въпреки че управлението му продължава само три години и десет месеца (от 16 март 37 до 24 януари 41 г. сл. Хр.), записите за странното му поведение са оставили траен отпечатък, подхранвайки този съмнителен образ на лудост.

Крепост на Калигула е открита край Амстердам

Жесток и садистичен император, гласят съобщения за странното поведение на Калигула. Дадените примери включват обявяването на Калигула за жив бог и назначаването на коня му Инцитат за сенатор. Изключително непопулярен римски император, той е убит от група преторианска гвардия през януари 41 г.

Убийството на Калигула Lazzaro Baldi / Public Domain

Легендата за раковините на Калигула често се цитира като доказателство за неговото психическо заболяване. Но с течение на времето историята е претълкувана, задача, усложнена от липсата на съвременни източници за твърдението, че Калигула е водил война с морето.

Основният източник е „Дванадесетте цезари“ на Светоний – римски историк, живял от около 69 г. до 122 г. В тази колекция от биографии на първите дванадесет императори на Рим – често базирани на слухове или анекдоти – Светоний пише:

Наистина ли Нерон е свирил на цигулка, докато Рим гори?

„Накрая, сякаш възнамеряваше да сложи край на войната, той очерта бойна линия на брега на океана, подреждайки балистите и другата си артилерия; и когато никой не знаеше или не можеше да си представи какво ще направи, той внезапно им нареди да събират раковини и да напълнят шлемовете и гънките на полите си, наричайки ги „плячка от океана, дължима на Капитолия и Палатин.“

Дейвид Уудс твърди, че раковини е грешен превод на думата conchae, която също е била използвана за описване на британски вражески кораби, пленени в Ламанша, транспортирани обратно в Рим, за да бъдат включени в триумфално шествие по демонстрация на заловените съкровища, затворници и други символи на победата. Този вид истории продължават да увековечават погрешното тълкуване на Калигула в наши дни.

ОЩЕ: 24-те най-безмилостни лидери в човешката история