Доктор вдига ножица над мумията на Тутанкамон. Какво става след това?

На 16 февруари 1923 г. научният свят е развълнуван от сензационни новини от Долината на царете в Египет. В гробницата на фараона от XVIII династия Тутанкамон, открита три месеца по-рано, е намерена погребална камера, скрита от погледа, в която стъпват авторът на находката, археологът Хауърд Картър, и неговият помощник, патоанатомът Дъглас Дери.

За кого е била предназначена маската на Тутанкамон и къде е Нефертити?

Мумията на владетеля е намерена положена в саркофаг, а той е поставен в няколко ковчега – един върху друг. С общи усилия европейците стигат до останките на фараона, но не успяват да ги извадят, без да ги повредят. Картър си спомня, че Дери е използвал ножица и като не намерил нищо по-добро, разрязал торса на фараона на две и след това отстранил крайниците му.

The New York Times photo archive / Public Domain

Противно на романтичната легенда, участниците в аутопсията не били застигнати от никакво възмездие. Но само няколко седмици по-късно спонсорът на експедицията, британският лорд Джордж Карнарвън, умира от пневмония, а след него – и двама изследователи, които инспектират гробницата сред първите. Легендата за проклятието вдъхновява Агата Кристи да напише поредния случай на Еркюл Поаро, а режисьорите – за безброй блокбъстъри. Образът на мумията продължава да циркулира в популярната култура и до днес.

Вратите на гробницата се отварят

Първоначално – потиснатост, после – възхищение, в крайна сметка – ужас. Така може да се опишат впечатленията на британския археолог Хауърд Картър, който отдава седем години от живота си в търсене на гробницата, като по чудо я намира, но открива, че Тутанкамон не е в нея. Според косвени признаци – споменавания в рисунките на съседни гробници в Долината на царете – англичанинът заключава, че юношата фараон, управлявал Египет в продължение на девет години, трябва да е намерил наблизо последното си място за покой. Когато късметът най-накрая се усмихва на Картър, се оказа, че подземната камера съдържа всичко, с което Древен Египет е богат, с изключение на неговия цар.

Harry Burton / Public Domain

Помещението, в което британецът се озовава, по-късно е наречено предната камера. Тя била покрита със стенописи: кариерата на Картър в археологията започва много години по-рано с копиране на подобни. Талантлив чертожник и син на портретист, той следва препоръките на познатите на баща си и идва в Египет, за да изучава неговото изкуство. Картър гледа съдържанието на гробницата на Тутанкамон с очите на художник, в които се набива несъответствие: останките на фараона не се виждат, въпреки че по някаква причина в гробницата са намерили място три ювелирни кутии.

„Издълбаните им ръбове бяха под формата на чудовища с причудливо извити тела, […] главите се отличаваха с поразителен реализъм. Съвършено ужасни създания, по което и време да ги погледнете: ние сами го изпитахме. Позлатената повърхност блестеше, когато електрическа светлина падаше върху тях, и главите им хвърляха изкривени сенки върху стените“, описва ужаса си Картър. Преодолявайки това, което самият той нарича „ужас“, археологът и неговият асистент Дери оглеждат стените на камерата, на една от които откриват врата. Когато става възможно да се проникне зад нея, се установява, че гробницата се простира далеч навътре. В съседното помещение пред очите на нашествениците се разкриват останките на Тутанкамон.

Най-лошите осквернители от три хилядолетия

Съдейки по начина, по който Дери постъпва с мумията на фараона, страхът от тайните на гробниците не го е сковавал за дълго. Освен ако не е повлиял на трескавата активност, която докторът е развил, опитвайки се да извади останките на фараона от саркофага. Не било възможно да се направи това поради смазочните вещества, използвани при мумифицирането: през хилядолетията те успели да придобият свойствата на лепило. Без да знаят какво да правят, археолозите изнасят ковчега от студа и мрака под жаркото египетско слънце, но не успяват да разтопят смазката по този начин.

Тогава Дери, вдъхновен от професионалния си опит, се заема да направи дисекция на мумията. Според спомените на Картър в действие влезли ножици и дори чук. Тялото е разрязано на две части, ръцете и краката са отстранени, засягайки ребрата: впоследствие няколко от тях така и не достигат. Макар и в нарушение на всички принципи на съвременната научна етика, мумията на владетеля напука хилядолетното си жилище и учените успяват да я вземат със себе си.

Впрочем нито самият Дери, нито някой от неговите съвременници е рискувал да бъде възпрепятстван от научната общност. В продължение на 100 години дисекцията на мумии без спазване на никакви правила се смятала за законна практика в западните страни. Като се започне от 1820 г., мумиите били превръщани в шоубизнес в Европа. Британците и французите ги купували в Египет и ги донасяли, излагали ги публично, продавайки билети за представления или организирайки шоу на ужасите в тесен кръг. Повече от други става печално известен хирургът и антиквар Томас Петигрю: той има около 30 публично изкормени мумии на съвестта си.

Именно тогава, през XIX век, за първи път възниква легендата за проклятието на фараоните. Първото художествено произведение в жанра на ужасите на писателката Джейн Лаудън Уеб, посветено на мумиите („Мумия!“), е публикувано още през 1827 г. Поради популярността на тази и други страшни истории обществеността бързо повярва в легендата за проклятието на Тутанкамон: няколко случайни съвпадения падат върху вече подготвената почва.

Три сърца

Без да мислят как ще изглеждат в очите на потомците, Картър и Дери продължават да се движат напред през гробницата. В едно от отделенията ѝ откриват канопи – древноегипетски съдове, без които нито една мумификация не минава. Тези украсени контейнери били използвани за съхраняване на вътрешните органи на трупа, включително неговия черен дроб, сърце и мозък. За да се извлече последният, трябвало да се оперира умело с метален щифт, който се вкарвал през ноздрата, проправяйки път към черепа. Невинаги било възможно да се постигнат резултати.

Египетското изкуство на мумифицирането достига своя връх по време на XVIII династия (1550 – 1292 г. пр.н.е.), към която принадлежи Тутанкамон. Според каноните на погребалното изкуство безорганното тяло на царя се оставя за 40 дни, инжектира се смола под кожата, за да се запази свежестта на тъканите, и се посипва със сода. Органите, извадени от останките, също били подготвяни за посмъртно съществуване: те били изсушавани.

Древногръцкият историк Херодот, който пише векове по-късно, дава подробности за подготовката за погребението: „Прави се разрез в слабините с остър етиопски камък и всички вътрешности веднага се изваждат от стомаха; след почистване на коремната кухина и изплакване с палмово вино отново го почистват със счукани благовония; накрая стомахът се пълни с чиста счукана смирна и други благовония, само не тамян, и се зашива. След това трупът се поставя в местна алкална сол за 70 дни..."

Nikola Nevenov / Ludwig-Maximilians-Universität München

Извършвайки мумификации, съвременниците на фараона понякога са се сблъсквали със задачи, които не са били по силите им. При разглеждане на една от камерите Картър направил изумително откритие: там имало две малки мумии на преждевременно родените дъщери (или сестри?) на Тутанкамон. Проблемът за балсаматорите бил възрастта. През разрезите по корема на децата не е било възможно да бъдат извадени вътрешните органи. Но се случило нещо странно: в съответствие с техните идеи или погрешка майсторите вмъкнали парчета от ленен плат в черепите на момичетата. Египтолозите все още спорят за значението на този акт.

Тайни, отнесени от гробницата

Когато проучването на гробницата приключва, към възхищението на учените се прокрадва и разочарование. Въпреки богатата украса по стените на гробницата на фараона не са открити исторически текстове. Парадоксално е, но факт: откриването на гробницата не доближава особено учените до разбирането на мистериите на деветгодишното царуване на Тутанкамон, неговия живот и смърт и дори мястото му сред владетелите на XVIII династия, което е възстановено само хипотетично.

Учени откриха истинското име на Тутанкамон

Известен със своя свадлив характер, Хауърд Картър веднъж отбелязва, че единственото нещо, което е останало от царуването на Тутанкамон, е само това, че той се е възкачил на трона и е бил погребан. Археолозите добавятт към това още една забележка: „Гробницата не е била ограбена след смъртта“.

Hajor / CC BY-SA 3.0

Впрочем и в нея има нещо като закономерност. Тутанкамон е погребан в гробница, която е труднодостъпна и не достатъчно широка за фараона, поради ранната му смърт, което означава, че нищо не е било готово за тържествена церемония по сбогуване с царя. Според обичаите на Египет владетелят започва да се грижи за погребението си отрано, но Тутанкамон не е имал време да завърши работата и не е оставил наследници, които да се погрижат за посмъртния покой на баща си. В резултат на това на власт идва претендент, който няма нищо общо с предшественика си, жрецът или везир Ай. Без угризения на съвестта той отнема гробницата, която се строяла от покойния, и погребал Тутанкамон както намери за добре. Тогава никой не можел да си представи, че точно това ще осигури място на унизения в историята.

Тялото на Тутанкамон било погребано небрежно

И именно за съдбата на Тутанкамон, за разлика от много други владетели от древността, историците ще спорят векове по-късно, изхождайки главно не от писмени, а от археологически и медицински свидетелства. При изследване на останките на фараона в черепа му са открити два фрагмента, произходът на единия от които може да сочи насилие.

Бил ли е фараонът коварно убит? Дали престъпникът е неговият близък Ай, който се е оженил (този факт се счита за установен) за съпругата на Тутанкамон, за да придаде на властта си легитимност? Или фараонът е бил отнесен в гроба от наследствени заболявания, причинени от близкородствени бракове, изключително характерни за XVIII династия? Тези въпроси вероятно ще останат завинаги без отговор.

ОЩЕ: "Тутмания”: Фараонът, който е по-известен от Елвис