Български изследователи откриха в Хераклея Синтика останките на шестима души, загинали при мощно земетресение през IV век сл.Хр. Частичните им скелети са запазени в дълбок кладенец, който се е срутил от природното бедствие.
Изследване на черепа на една от жертвите разкрива мъж, който, изглежда, е страдал от синдром на Аперт – рядка вродена аномалия, заради която може да се е нуждаел от постоянни грижи. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Archaeological Science: Reports.
От 50-те години на миналия век археолозите изследват останките на античния град Хераклея Синтика, основан през IV век пр.н.е. в район, обитаван от тракийското племе синти, в Югозападна България, където е минавала естествената граница между Македония и Тракия.
ОЩЕ: Археолози намериха доказателство за по-ранно тракийско селище край Хераклея Синтика
Дълго време учените спорят за местоположението на този древен град, който е споменат в произведенията на Омир, Херодот и Тукидид. Но в началото на XXI век български изследователи публикуват надписи на латински, един от които например е отговор на римския император на апел на жителите на Хераклея Синтика относно техните граждански права, което позволило да се свърже археологическият паметник с исторически известния град.
Victoria Russeva et al. / Journal of Archaeological Science: Reports, 2025
Хераклея Синтика съществува и процъфтява в продължение на много векове. Но след това развитието ѝ спира поради природни бедствия. Първо, в края на IV век сл. Хр., градът пострадал сериозно от мощно земетресение, в резултат на което много сгради се срутили. След това събитие обаче градският живот бил възстановен, макар и на по-малка територия. Хераклея Синтика окончателно загива през V век, когато се случва друго земетресение, след което оцелелите местни жители напускат града.
Дълго време учените изучават римския форум и останките от съседните сгради в Хераклея Синтика. Виктория Русева и Люба Маноилова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към Българската академия на науките са посветили нова статия на резултатите от тази работа.
ОЩЕ: Лицата на древността: Разкриха плоча със семейни портрети в Хераклея Синтика (ВИДЕО)
През 2021 г. под слой отломки, образувани в резултат на древно земетресение, в югозападната част на форума археолозите открили помещение, съдържащо останки от два сводести тухлени резервоара за вода, дълбоки около шест метра. Когато археолозите разчистили една от цистерните, която била засипана не само с пръст, но и със срутен свод и други архитектурни елементи от други сгради, те попаднали на останките на шестима души, загинали през IV век сл. Хр. по време на земетресение.
Victoria Russeva et al. / Journal of Archaeological Science: Reports, 2025
Петима от тях очевидно са починали едновременно или почти едновременно – скелетите им лежали един до друг. Останките на шестия човек са били разположени малко по-високо и са били отделени от останалите от слой пръст и отломки. Изглежда, той е загинал малко по-късно, например по време на вторични трусове.
Изследователите са установили, че най-младият от загиналите е бил на около 18 – 20 години, а най-възрастният – на около 30 – 40 години. Петима от починалите най-вероятно са били мъже. В друг случай антрополозите не са успели да определят пола на човека, тъй като малка част от скелета му е оцеляла до наши дни.
ОЩЕ: Световна слава за България: Какво откри проф. Вагалински в Хераклея Синтика? (ВИДЕО)
Освен предсмъртните травми, свързани с падане от голяма височина или падане на сгради върху хората, учените са открили признаци на различни патологии върху някои от останките. Най-голям интерес представлява скелетът на мъж на около 18 _ 25 години. Освен отвора в гръдната кост и началния стадий на спондилоза, т.е. дегенеративно заболяване на гръбначния стълб, което обикновено се развива в по-късна възраст, изследователите са обърнали внимание на особеностите на черепа на този човек.
Черепът на мъжа, който вероятно е страдал от синдром на Аперт. Victoria Russeva et al. / Journal of Archaeological Science: Reports, 2025
Очевидно е, че е имал цепка на небцето (т.нар. вълча уста), по рождение липсвали премоларите от дясната страна на горната челюст, а резците на долната челюст са били струпани. Освен това черепът на мъжа е бил деформиран поради ранното затваряне на черепните шевове, в резултат на което е придобил остра форма (оксицефалия). Според изследователите възможно е мъжът да е страдал от синдром на Аперт, сравнително рядко генетично заболяване.
ОЩЕ: Какво се крие зад бляскавия параван на археологическите ни находки? (ВИДЕО)
Ако учените са поставили правилната диагноза, това означава, че освен обезобразяването си, мъжът най-вероятно е страдал от физически и психически увреждания, които днес биха го класифицирали като човек с ограничени възможности. Възрастта му при смъртта предполага, че през годините е бил обгрижван и подпомаган. Забележително е, че друг мъж, намерен в резервоара, вероятно също е имал цепка на небцето. Поради това изследователите предпазливо предполагат, че той може да е бил в близка роднинска връзка с мъжа със синдром на Аперт. Тогава може да се предположи, че например е помагал на болния си роднина да се спаси от земетресението, в резултат на което двамата са загинали.
