Концерт с дрескод „цветя“ от „София квартет“

На 25 април музикантите от най-стария квартет на Софийската филхармония - София квартет канят публиката на концерт от поредицата „Концерти с дрескод“.

Още: МУЗИКАУТОР настоя за подпомагане и финансиране на българската култура

Още: Нови звезди идват за фестивала Франкофоли: IN-GRID и RILA

Облечете цветните си дрехи и се потопете в света на музиката.Дрескодът е в съзвучие с настъпващата пролет, а в програмата ще прозвучат Струнен квартет №1, оп. 18 от Лудвиг ван Бетовен и Кларинетен квинтет, оп. 115 в си минор от Йоханес Брамс, със специалното участие на Михаил Живков – кларинет. 

Струнен квартет № 1 е написан от Лудвиг ван Бетовен между 1798 и 1800 г., публикуван през 1801 г.,и посветен на бохемския аристократ Йозеф Франц фон Лобковиц. Всъщност това е вторият струнен квартет, композиран от Бетовен.

Според Карл Аменда, приятел на Бетовен, втората част е вдъхновена от сцената на гробницата от „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир. Квартетът е сериозно преработен между версията, която Амендаa получава за първи път и тази, която е изпратена на издателя година по-късно.За тази промяна Бетовен пише: „Внимавайте да не давате на никого вашия квартет, в който съм направил някои драстични промени. Защото едва сега се научих да пиша квартети; и това ще забележите, предполагам, когато ги получите.“ 

Още: Румънци възпяха Баба Ванга в хит, превзел интернет (ВИДЕО)

Още: Млада поп певица разкрива тъмната страна на любовта с нов сингъл (ВИДЕО)

Брамс пише Кларинетния си квинтет 1891 г., вдъхновен от запознанството си с виртуозниякларинетист от Дворцовия оркестър на Майнинген Рихард Мюлфелд. . Брамс изучава подробно кларинетните квинтети на Моцарт и на Карл Мария фон Вебер, след което решава на напише ново произведение за такъв състав. „Ако трябва да съм честен, за тази творба бе важно да измисля най-красивите мелодии, които някога съм писал – даже по-красиви и от мелодиите на Клара! Защото, ако мисля само за себе си, нищо съдържателно не ми идва на ум, камо ли пък нещо красиво!“ - казва Брамс в писмо до Клара Шуман.