Още едни избори в Централна и Източна Европа, още един поразителен успех за нова политическа партия. Парламентарните избори в България миналия уикенд имаха много силни паралели с Унгария и всъщност с други скорошни избори в региона. Но имаше и някои поразителни разлики.
Това се казва в анализ на London School of Economics and Political Science за изборите в България и победата на "Прогресивна България" на Румен Радев.
Нова партия, но старо познато лице
Още: Радев, 16-ата република на СССР и Червената армия: Урок по история от Великобритания
"Прогресивна България" (ПБ) на Румен Радев беше сформирана само преди няколко месеца, но беше категоричният победител на изборите, като събра над 44% от гласовете и мнозинство от местата (130 от 240) в българския парламент.
Подобно на Петер Мадяр в Унгария, Радев успя да мобилизира различни групи избиратели да се обединят зад новата му партия. Централно място в призива му зае борбата с корупцията. В страна, обзета от скандали, обещанието на Радев за нова метла, която да измете корумпираните политици и тяхната система на управление, се радваше на широка популярност.
Подобни обещания не са нищо ново в страна, където скандали мобилизират стотици хиляди протестиращи, а нови партии рутинно обещават да прочистят властта. Но дори и по тези стандарти успехът на Радев е поразителен. Дебютът на ПБ с 45% дори засенчи 43%, спечелени от бившето царско "Национално движение Симеон II" през 2001 г.
Успехът на Радев се дължи до голяма степен на мандата му като президент на страната от 2017 до 2026 г. Въпреки че българското президентство е сравнително слабо, Радев използва позицията си през два последователни мандата, за да изпраща послания в подкрепа на протестиращите, да критикува присъединяването на България към еврозоната и, което е от решаващо значение, заради антикорупционните си качества, да налага вето върху законопроекти, предложени от бившия премиер Бойко Борисов.
За много избиратели Радев не просто изрази недоволство, а и внуши вярата, че бившият президент може би ще бъде достатъчно честен и ефективен, за да сложи край на „Деня на мармота“ с неубедителни избори (8 за 5 години), да намали влиянието на олигарсите и да стабилизира българската политика. Перспектива, която обяснява защо страната отбеляза най-високата си избирателна активност от април 2021 г. насам.
Източник: БГНЕС
Крахът на старите партии
Антикорупцията не беше единственият призив, който привлече избирателите към партията на Радев. „Прогресивна България“ привлече избиратели от целия спектър. Въпреки че значителна част от гласовете на поколение Z се насочиха към ПБ, русофилската и евроскептична реторика на Радев беше добре приета от бивши избиратели на националистически партии и от някои поддръжници на някога могъщата партия в българската политика, комунистическия наследник Българска социалистическа партия (БСП).
Само през 2017 г. БСП беше привлякла над 950 000 гласа, но 9 години по-късно тя спадна до едва 1/10 от тази цифра и падна под 4%-ния избирателен праг. Падението на социалистите отразява лошото лидерство и поредицата от стратегически грешки. Въпреки това, тя дължи много и на ПБ и Радев (когото партията подкрепи за президент), които сякаш предлагаха на своите избиратели сигурна алтернатива.
Още: Кабинетът на Радев да реже от парите за прокурори, съдии и полицаи: Анализ на ИПИ
Друга от постоянните партии в България, Движението за права и свободи (ДПС) - историческият електорален инструмент на етническото турско население на страната, успя да премине избирателния праг. Но резултатът ѝ спадна до 7,1% и загуби доминиращата си позиция в югоизточния Кърджалийски регион, дълго смятан за един от нейните бастиони.
Стратегическите и лидерски решения, съчетани с вредното партийно разделение, изиграха своята роля в слабото представяне на ДПС, но централната роля на скандалната фигура на Делян Пеевски както в ДПС, така и в това, което Радев определи като корумпирания модел на управление на страната Пеевски-Борисов, помогна за привличането на част от избирателите на ДПС към Радев.
Провалите на социалистите и ДПС, два от стълбовете на партийната система на България след 1989 г., съчетани с успеха на Радев, подчертават променящата се структура на партийната конкуренция. Въпреки че някои международни медии определиха „Прогресивна България“ като „лява“ , двете ясни оси на конкуренция в България сега са старото/корумпирано срещу новото/чисто разделение и геополитическото разделение между обединяването с Русия и обединяването с ЕС. Умелата маневра на Радев беше да се позиционира ясно по първото разделение, но да бъде по-нееднозначно по второто.
Политическите предизвикателства пред Радев
Още: Как Радев събра подкрепа: Обяснява Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Поражението на Виктор Орбан в Унгария бележи ясна промяна във външнополитическата ориентация на Унгария, но победата на Радев не означава непременно, че един неудобен партньор в Брюксел е заменен от друг. Радев има прокремълски наклонности, но е малко вероятно да стане марионетка на Путин в Брюксел.
По-скоро е по-вероятно той да играе по-прагматична роля, балансирайки енергийните нужди, които биха се възползвали от по-русофилска линия, със зависимостта на страната от европейски фондове и инвестиции, които биха били по-добре обслужени от една проевропейска позиция. Освен това Радев ще е наясно, че изборният му триумф е изграден от коалиция от избиратели с много различни външнополитически ориентации, някои от които са ориентирани към Москва, а други към Брюксел.
Изборният успех носи свои собствени предизвикателства. И както показва нашето проучване на новите партии в Централна и Източна Европа, те са изправени пред специфични трудности. В много случаи установихме, че нова партия, влизаща в правителството с антикорупционна платформа, е рецепта за бърз живот, но ранна смърт.
Антикорупцията е мощен мобилизиращ инструмент. Но призивите за борба с корупцията са лесни за отправяне. Много по-трудни са за изпълнение.
Въпреки че Радев може да успее да привлече поддръжници в парламента за всяка антикорупционна програма, той ще се сблъска с предизвикателствата на собствената си партия. Новите партии, сформирани в навечерието на изборите, не винаги имат време да извършат проверка или внимателно проучване на кандидатите си.
Банките на „Прогресивна България“ са пълни с разнородна смесица от известни личности, спортисти, общественици и бивши членове на други партии. Тяхната привързаност към партията на Радев може да е доста слаба и партията лесно може да се разпадне, особено след като може да се наложи да се вземат непопулярни решения в епоха, в която управлението е трудно за правителствата по целия свят.
Въпреки че Радев постигна необичайния подвиг за мнозинство от една партия в пропорционална представителна система, предизвикателствата на управлението му означават, че макар да има добър шанс да сформира правителство, което да издържи 4 години, не бива да се изненадваме, ако то не успее.
